Третата ръка на Бога

В кабинета на Хофмайер на Шестдесет и шеста улица телефонът не звънна. Асистентката се чудеше защо ли проклетият номератор внезапно престана да свети като коледно дърво, но прие с удоволствие почивката и запрелиства един екземпляр на „Вог“.

В замръзналия тунел под улицата клетъчният телефон на мъжа също не звънна, но екранчето му светна за пети път през тези няколко минути. Той стисна палци, надявайки се най-после да е нужният разговор.

Вътре в шевролета клетъчният телефон звънна отново съвсем ясно, защото Спренгел беше угасил двигателя и вентилатора на отоплението. Лейн вече беше поела пет обаждания от пациенти на Хофмайер и беше записала съобщенията в бележника си. Тя включи слушалките си и започна да пише бързо върху компютърната клавиатура, за да създаде подходящия за кабинет на секретарка шум.

— Кабинетът на доктор Хофмайер.

— Добър вечер. Обажда се господин Франц от старчески дом „Еделвайс“.

— С какво мога да ви помогна? — отвърна като заета секретарка Лейн, но се обърна и смигна на Спренгел.

— Ами тук е дошъл един господин — каза портиерът. — Доктор Крадел от болницата „Кабрини“.

— Доктор Хофмайер има пациент. — Тонът на Лейн издаваше, че не е удобно да прекъсва шефа си. — Той иска ли да разговаря с него?

— Не, не, миличка! — заекна портиерът. — Доктор Крадел е дошъл да вземе фрау Оберст в болницата за някакви изследвания.

— Катарина Оберст ли?

— Да, да.

— Момент, моля. — Лейн прикри малкия микрофон с длан, погледна Спренгел и се усмихна. Спренгел вдигна ръка и започна да разгъва пръсти като режисьор от телевизията, докато шепнеше тихо „четири, три, две, едно“.

Лейн освободи микрофона.

— Доктор Хофмайер каза, ако обичате, веднага да предадете госпожа Оберст на грижите на доктор Крадел.

— Да! Разбира се! — отговори, както само прусак може да го направи портиерът.

— И каза да ви благодаря за бдителността.

— Благодаря, госпожо. Лека нощ.

— Дочуване.

Лейн натисна бутона на клетъчния телефон и системата се изключи. После се облегна и въздъхна дълбоко. Но веднага се съвзе и грабна предавателя.

— Спусък Гама, говори Алфа. Контактът осъществен. Тръгвайте.

Отговориха й три бипкания и мъжът освободи линията на секретарката на Хофмайер. Лейн и Спренгел щяха да се обаждат подред, докато повторят прехванатите разговори. Тя се взря в бележника си.

— Номер едно беше мъж, който се обажда за жена си — ухили се Лейн към партньора си. — Имала вагинален проблем.

— С това мога да се справя — каза Спренгел и взе телефона…

Сигурен в себе си, че е спазил процедурата, портиерът беше изпратил доктор Крадел и сестрата до асансьора и се върна на мястото си. Всъщност не беше изненадан, че госпожа Оберст има сърдечни проблеми. Без съмнение скорошният инцидент с онази млада жена, стрелбата и полицията, бяха я разтърсили. И разбира се, бяха събудили старите клюки из старческия дом. Що се отнася до Франц, той предпочиташе спокойните вечери, когато наемателите си бяха по леглата в девет и той можеше да се занимава със своята колекция от марки.