Третата ръка на Бога
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Вратите на асансьора се отвориха и сестрата излезе, като буташе инвалидната количка право към вратата. Дребното тяло но госпожа Оберст изглеждаше не по-голямо от това на кукла, покрита с дебело вълнено одеяло. Върху белите й къдри беше сложена голямата й барета с перлена игла. Докторът вървеше веднага след тях и се обърна към портиера, докато минаваше край администрацията.
— Благодаря ви за помощта — каза той. — Ще я върнем вдругиден.
— За мен беше удоволствие да ви услужа. — Портиерът махна с ръка на излизащата наемателка. — Довеждане, фрау Оберст! Късмет! — възкликна той на немски.
Докторът задържа вратата, докато сестрата умело извъртя количката и тръгна назад. Госпожа Оберст се усмихваше, но не отвърна на поздрава на Франц, защото се занимаваше с един от онези шоколадови бонбони с ликьор. Изглежда, в скута си държеше цялата кутия.
Шофьорът на линейката се качи по стълбите, за да помогне на сестрата да свалят инвалидната количка.
— Двамата ли я държите? — попита докторът, докато сваляха внимателно госпожа Оберст по стълбите.
— Всичко е наред — отговориха едновременно сестрата и шофьорът. От устите им излизаха облаци пара.
Докторът заобиколи и се качи в линейката. Свали ръкавиците си и потри ръце, после отвори чантата си и извади малък предавател като този на Лейн.
— До групите Спусък, говори Рейнджър. Изчезвайте. Тръгваме. — Той замълча за миг, докато обмисляше, после отново включи микрофона. — Алфа, чуваш ли?
— Високо и ясно — чу се гласът на Лейн.
— Обади се в Бетесда. Кажи на момчетата „бисквитката е в кутията“ или някаква подобна глупост. Разбра ли?
— Разбрах — отвърна гласът на Лейн. Чувстваше се как се усмихна.
— И, Алфа — добави докторът. — Още нещо. Унищожи личните карти. Никакви сувенири. Разбра ли ме?
— Високо и ясно — отвърна Лейн.
— Край значи.
Докторът пусна предавателя обратно в чантата. Облегна се и въздъхна. После бръкна в джоба на палтото си и извади пакет цигари. Запали една и отвори малко прозореца, като издуха дима навън в студения въздух.
Целият сценарий беше доста опасен и той си напомни да провери дали Спренгел и Лейн са го послушали и са унищожили значките и всички идентификационни документи. Отношенията между Ленгли и Бюрото винаги граничеха с вражески и нямаше да е добре служител на Управлението да бъде хванат с документи на ФБР. Съвсем нямаше да е добре. Всъщност, когато Джак Бюканън разбере, че някой е примамил хората му от групата за борба с тероризма да напуснат наблюдателния пост, той ще заподскача като маймуна с подпалена опашка.
Той бръкна в джоба на ризата си, извади картата си за болницата „Кабрини“ и започна да я прегъва като кредитна карта на юноша, който се е провинил пред родителите. В дома си във Вирджиния имаше цяла колекция в заровен под пода сейф. По един малък сувенир от всяко от прикритията, които беше използвал през кариерата си. Но тази мисия беше толкова недопустима, колкото да подслушваш папата и затова доктор Крадел трябваше да изчезне безследно.
Чудеше се дали всичко това си заслужава риска и дали ще бъде постигнат резултат в пустинята на шест хиляди километра оттук. Факсът на Баум от Казабланка беше съвсем ясен. Отчаяна молба. Но логиката му беше ясна и нямаше какво друго да стори, освен да я изпълни. Умен и още силен е този Бени Баум. Още не беше загубил уменията си и тъй като нямаше начин да кодира съобщението си, беше напечатал факса с английски букви, фонетично съставящи дългото съобщение на иврит.
ХАВЕР ШЕЛИ. ЙЕШ ЛИ БЕВАКАША ЕЛЕХА…34
Напомни си да даде един екземпляр на шифровчиците, за да ги види как ще се потят върху текста.
Задните врати на линейката се затвориха, шофьорът скочи на мястото си и включи двигателя. Шевролетът ги отмина отдясно. Докторът се обърна към прозореца в задната част на линейката и го отвори, щом тръгнаха. Сестрата беше седнала на страничната седалка. Тя му се усмихна и вдигна палец.
Той виждаше старицата върху металния стол със закрепени здраво за пода колела. Тя си играеше с краищата на одеялото, радостна от предстоящото й малко приключение и от откъсването от безкрайната скука на еднаквите редуващи се дни и нощи.
— Гледай да й е удобно, Роксана — каза Арт Розели на сестрата. — Да не ни обвинят освен в отвличане и в лошо отношение към възрастните.
Фуад Ибн Халид Фазджи не беше спал близо двадесет и четири часа.
Очите го смъдяха, докато гледаше през замъгленото предно стъкло на хондата. Студеният дъжд, който чукаше по покрива, увеличаваше десетократно главоболието му, а металният вкус в устата му не минаваше от никаква храна, която се опитваше да натъпче в свития си стомах.
34
Приятелю. Имам една молба към теб… (иврит) — Б.пр.