Пътят на кралете (том I)

— Замръзнало момче — промърмори треперещият Кал.

— Работя, защото така искам. Не можем да харчим тези пари — те са за твоето обучение — а аз да ходя на работа е по-добре, отколкото баща ти да се види принуден да изисква да му плащат за лечението.

— Може би щяха да ни уважават повече, ако плащаха.

— О, уважават ни. Не мисля, че проблемът е там. — Хесина погледна надолу към Кал. — Знаеш, че ние сме втори нан.

— Разбира се — отвърна Кал и сви рамене.

— Доказан млад лекар с подходящ ранг може да привлече вниманието на някое по-бедно аристократично семейство, което има нужда от пари и одобрение. В по-големите градове това се случва.

Кал пак хвърли поглед към имението.

— Затова така ме насърчаваше да играя с Ларал. Искаше да ме ожениш за нея, нали?

— Това беше една възможност — отговори майка му и се върна към работата си.

Честно казано, Кал не можеше да определи как се чувства от това. Последните няколко месеца бяха странни за него. Баща му го караше да учи, ала той тайно се упражняваше с тоягата. Два пътя. И двата примамливи. Кал обичаше да учи и очакваше с нетърпение да може да помага на хората, да превързва раните им, да ги лекува. В работата на баща си той виждаше истинско благородство.

Ала му се струваше, че ако може да се бие, ще върши нещо още по-благородно. Ще брани техните земи като великите светлооки герои. Така се чувстваше, когато държеше оръжие.

Два пътя. Противоположни в много отношения. Можеше да избере само един от тях.

Майка му продължаваше с почистването на стрехата и Кал с въздишка донесе още една стълба и инструменти от помещението със сечивата и се присъедини към нея. Беше висок за възрастта си, но все пак трябваше да се качи на по-горните стъпала. Забеляза, че майка му се усмихва, несъмнено доволна, че е отгледала такъв отзивчив юноша. Всъщност Кал искаше просто да чупи нещо.

Как ли би се чувствал, ако се ожени за някоя като Ларал? Никога нямаше да е равен с нея. Възможно беше децата им да са или светлооки, или тъмнооки. Следователно дори и те можеха да са по-горни от него. Знаеше, че ще се чувства ужасно не на място. Това беше още една особеност на лекарската професия. Избереше ли този път, избираше живота на баща си. Избираше да се отдели, да се изолира.

Ако отидеше на война обаче, щеше да има свое място. Можеше дори да направи почти немислимото — да спечели Вълшебен меч и да стане истински светлоок. След това може да се ожени за Ларал и да не му се налага да е по-долен от нея. Дали не беше тази причината тя винаги да го насърчава да стане войник? Дали не се беше замисляла за тези неща още навремето? Когато неща като женитбата и бъдещето бяха недостижимо далечни за Кал.

Усещаше се толкова млад. Наистина ли се налагаше да разсъждава по тези въпроси? Оставаха още няколко години до момента, когато лекарите от Карбрант щяха да му позволят да се яви на изпитите. Но ако наистина ще става войник, ще се наложи да постъпи в армията преди това време. Как би реагирал баща му, ако Кал просто замине с вербовчиците? Кал не беше сигурен, че ще успее да понесе разочарованието в очите на Лирин.