Пътят на кралете (том I)

— Ще ми се да имах половината от енергичността на това момче — каза Лирин.

— Избрах място за нас! — провикна се нетърпеливо Тиен и посочи. — До буретата за дъждовна вода! Елате! Да не го пропуснем!

Тиен се втурна и се покатери върху буретата. Няколко хлапета от града го забелязаха, сбутаха се и едното каза нещо, което Каладин не можа да чуе. Забележката накара останалите да почнат да се смеят на Тиен, а това веднага разгневи Кал. Тиен не заслужаваше подигравки, само защото е малко дребничък за възрастта си.

Но моментът не беше подходящ Кал да се разправя с момчетата и затова той се намръщи и застана до родителите си. Тиен му се усмихна отгоре. Беше подредил в краката си няколко от своите любими камъчета в разни цветове и форми. Наоколо имаше само камъни и Тиен беше единственият известен на Кал човек, който намираше нещо чудесно в тях. Той поразмисли малко и се качи на едно от буретата — внимателно, за да не разтури подредбата на тиеновите камъчета. Така и той можеше да вижда по-добре процесията на градоначалника.

Тя беше огромна. В редицата трябва да имаше поне дузина коли, които следваха красива черна карета, теглена от четири лъскави черни коня. Кал възкликна, без да иска. Уистиоу имаше само един кон, а и той беше стар почти колкото него.

Нима е възможно човек, пък бил той и светлоок, да притежава такова огромно богатство. Къде щеше да го дене? Имаше и хора. Десетки хора — возеха се в колите, вървяха пеш на групи. Имаше и десетина войници с блестящи гръдни брони и кожени поли. Този светлоок имаше дори собствена почетна гвардия.

Най-сетне процесията стигна отбивката за Огнекамък. Един мъж на кон поведе каретата и войниците към града, а повечето коли продължиха към господарската къща. Кал се вълнуваше все повече, докато каретата постепенно спря. Дали щеше да зърне истински светлоок герой? В града се говореше, че новият градоначалник ще е човек, издигнат от крал Гавилар или върховния принц Садеас заради отличната си служба във войните за обединението на Алеткар.

Каретата се обърна и вратичката й се оказа в лице с тълпата. Конете изпръхтяха и затъпкаха земята, а кочияшът скокна и пъргаво отвори вратичката. Мъж на средна възраст с посивяла брада излезе от каретата. Беше облечен във виолетова горна дреха с плисета и особена кройка — отпред къса до кръста, а отзад дълга. Под тази дреха мъжът носеше златна такама — дълга права пола до прасците.

Такама. Вече малцина носеха тези поли, но ветераните от града говореха, че едно време са били често срещано войнишко облекло. Кал не очакваше, че такамата толкова прилича на женска пола, но все пак беше добър знак. Самият Рошоне беше малко поостарял, малко позатлъстял за истински войник. Ала носеше меч.