Шутът на кралицата

— Не — каза той безцеремонно. — Но когато дойдохме най-напред в Кале, бях самотен, а тя беше хубава и дружелюбна, и приятна компания. Ако бях проявил разум, нямаше да отида с нея, но го сторих.

— Повече от веднъж? — попитах, наранявайки себе си.

— Повече от веднъж.

— И предполагам, че с нея не си се любил, затискайки устата й с ръка, за да не чуват майка ти и сестрите ти?

— Не — каза той кратко.

— А синът й?

Изражението му изведнъж стана топло:

— Той е бебе на около пет месеца — каза. — Силно и здраво.

— Тя с твоето име ли си служи?

— Не. Запазила е своето.

— Със семейството си ли живее?

— На служба е.

— И те й позволяват да задържи детето?

— Държат се добре с нея, те са стари хора. Харесва им да имат дете вкъщи.

— Знаят ли, че ти си бащата?

Той кимна.

Олюлях се, потресена.

— Всички ли знаят? Сестрите ти, свещеникът? Съседите? Хората, които дойдоха на сватбеното ни угощение и ми пожелаха хубави неща? Всички?

Даниел се поколеба:

— Градът е малък, Хана. Да, мисля, че всички знаят за това. — Той се усмихна. — А сега, мисля, всички ще разберат, че си ми разгневена с право, и че те моля за прошка. Трябва да свикнеш да бъдеш част от едно семейство, част от един град, част от Народа. Ти вече не си само Хана, сама за себе си. Ти си дъщеря и съпруга, и се надявам, че един ден ще бъдеш майка.

— Никога! — възкликнах: гневът и разочарованието ми към него изтръгнаха думата от устните ми. — Никога.

Той ме придърпа към себе си и ме притисна плътно.

— Не изричай това — каза. — Дори не и в пристъп на гняв към мен, когато искаш да кажеш нещо, за да ме наскърбиш в отговор. Нито дори, когато заслужавам наказание. Знаеш, че те чаках и те обичах и ти имах доверие, дори когато мислех, че си влюбена в друг мъж и може никога да не дойдеш при мен. Сега си тук и сме женени, и аз благодаря на Бог за това. А сега, когато си тук, ще изградим живота си, колкото и трудно да ни е било да бъдем заедно. Ще бъда твой съпруг и твой любим, и ти ще ми простиш.

Изтръгнах се от хватката му и го погледнах в лицето. Кълна се, че ако имах сабя, щях да го пронижа.

— Не — казах. — Никога повече няма да легна с теб. Ти си измамник, Даниел, и ме призова да ти се доверявам, докато изричаше лъжи. Не си по-добър от другите мъже, а мислех, че си. Казваше ми, че си.

Той щеше да ме прекъсне, но думите се изсипваха от устата ми като дъжд от камъни.

— И аз наистина съм Хана, сама за себе си. Не принадлежа на този град. Не принадлежа към Народа. Мястото ми не е при майка ти или семейството ти, а ти ми показа, че мястото ми не е и при теб. Отхвърлям те, Даниел. Отхвърлям семейството ти, отхвърлям и твоя народ. Няма да принадлежа на никого и ще бъда сама.