Шутът на кралицата

Крачех яростно покрай стените, докато направих пълен кръг около града и се озовах на същото място — загледана към морето, там, където се бяхме скарали. Даниел си беше отишъл: не очаквах да го намеря, където го бях оставила. Сигурно се беше прибрал вкъщи да вечеря, и се беше показал пред семейството си спокоен и владеещ чувствата си както винаги. Или може би беше отишъл да вечеря с другата си жена, майката на детето му, както ми бе казала майка му, че прави два пъти седмично, през вечерите, когато бях стояла на прозореца да гледам как ще се зададе, и го бях съжалявала, че работи до късно.

Краката ми, в глупавите момичешки обувки с високи токове, които трябваше да нося сега, ме боляха от обикалянето около градските стени, и аз се отправих с куцане надолу по тесните каменни стълби към портичката до кея, предвидена за внезапни излизания на малки отряди, които да нападат обсаждащите. Шепа рибарски лодки се готвеха да опънат платна във вечерния прилив, един от многобройните малки търговски кораби, които редовно прекосяваха морето между Франция и Англия, качваше товар: двуколка, пълна с домакински вещи за семейство, което се връщаше в Англия, бъчви с вино за лондонските винари, кошници с късни праскови, ранни сливи, стафиди, големи денкове с изтъкано платно. Една жена на кея се разделяше с майка си: жената прегърна дъщеря си, и сложи качулката си на главата на момичето, сякаш за да я топли, докато успеят да се съберат отново. Момичето трябваше да се отскубне и да изтича нагоре по мостчето, а после се наведе през борда да й целуне ръка и да помаха. Момичето може би отиваше на служба в Англия, може би напускаше дома си, за да се омъжи. Помислих си със самосъжаление, че аз не бях изпратена в света с майчина благословия. Никой не беше планирал сватбата ми, мислейки за предпочитанията ми. Сватовникът беше избрал съпруга ми така, че да създам безопасен дом за баща си и мен, и да даря майката на Даниел с внук. Но никой дом не можеше да е безопасен за нас, а тя вече имаше петмесечен внук.