Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
— Велхеор, ти да не плачеш? — попитах втрещено.
Вампирът изтри една сълза от бузата си.
— Само виж, какъв рядък разтегателен уред. Обхваща всякакви варианти… и толкова прецизни улеи за кръвта… „желязна дева“, столове за разпит, метални обувки. Та това е рай…
Докато изреждаше уредите за изтезания, на мен ми ставаше все по-лошо и по-лошо. Можех само да се радвам, че не бях ял от доста време, а и стомахът ми беше започнал да свиква с подобни гледки. Но самият аз никога нямаше да мога да свикна с това.
— Знаеш ли, в началото, когато почти не те познавах, аз те мислех за неадекватен, побъркан на тема насилие психар.
Стил мълчаливо кимна, съгласявайки се с мен, но така, че вампирът да не го забележи.
— Но сега вече знаеш, че съм добър и кротък?
— Не, само затвърдих мнението си — отговорих честно. — Твоето умиление изглежда дори някак трогателно, но сега имаме важна работа. Някога ще дойдеш тук на екскурзия без нас и ще се налюбуваш на воля.
— Непременно — сговорчиво се съгласи вампирът. — Тук дори има няколко приспособления, за които изобщо не съм чувал. Ще трябва да намеря някой от местните палачи и учтиво да го помоля да сподели опита си…
— Не точно сега! — повиших глас аз. — Или първо ни пусни оттук, а после си прави твоите експерименти.
— Ама че си досаден — изсумтя вампирът. — Добре, да вървим.
С едно единствено движение той изкърти вратата и я постави до зейналия отвор, при това без да вдига никакъв шум. Във всеки негов жест прозираше такава ловкост, сякаш се занимаваше с това всеки ден.
— И къде смяташ да ходиш? — озадачено ме попита Стил. — Келнмиир нареди да ги чакаме тук.
— Ще ги чакаме, но не точно в залата за изтезания — намръщих се аз. — Ще си присвоим за малко нечий кабинет или стаичка. Става ли?
— Става — съгласи се той.
— И същевременно ще оползотворим чакането — продължих да обяснявам, докато търсехме подходящо помещение. — Мисля, че мога да намеря пленниците по-бързо от тях…
Реших, че след пътуването в съня му няма смисъл да крия от Стил своите способности и накратко му казах за възможностите си.
Стил успя бързо да намери малко помещение, явяващо се нещо като килер. Оставяйки го на пост, аз седнах на пода, с лекота потънах в медитация и напуснах тялото си. С всеки път този процес ми се отдаваше все по-лесно и по-лесно, което не можеше да не ме радва.
„Надявам се, че Влад няма да ме достигне тук — помислих си неочаквано. — Това вече ще е наистина неприятно.“
Използвайки техниката, на която не толкова отдавна ме научи коварният вампир, аз си пожелах да науча къде точно държат Алиса и останалите.
Известно време не се случваше нищо и вече започвах да си мисля, че някъде съм сбъркал, когато бях буквално издърпан от стаичката и се понесох по безкрайните коридори. Внимателно запомнях пътя, което не беше толкова лесно, тъй като понякога минавах направо през стените. Най-накрая дойде моментът, когато преминах през поредната каменна стена и се оказах в затворническа килия.
Сред десетината души в окъсани дрехи успях да видя няколко познати лица — Стори и Ленс. Но и тук не се задържах, а полетях нататък. И още в следващата килия видях Алиса. За моя безкрайна радост тя беше добре — заедно с останалите ми приятели споделяха обща килия с още няколко човека. Не знам какво правеха шатерци с пленниците, но много от тях изобщо не изглеждаха добре: изранени, мръсни, а един направо лежеше в безсъзнание, макар че можеше и просто да спи.
Алиса, Чез и Наив седяха заедно, облегнати на каменната стена, и дремеха. По лицето на Чез се виждаха синини и няколко порязвания, а ръката на Наив, за мой ужас, беше превързана с парчета от дрехите му и изглеждаше сериозно пострадала.
— Алиса, дойдох за теб — казах тихо и несъзнателно се опитах да я погаля по бузата. Разбира се, пръстите ми минаха през нея, но вампирката изведнъж трепна и отвори очи.
„Наистина ли почувства нещо?“ — помислих с примряло сърце.
Уви, оказа се, че беше чула стъпки, приближаващи килията. Вратата се отвори с противно скърцане, принуждавайки всички, в това число и Алиса, да подскочат рязко и да се обърнат към звука. В килията влязоха трима шатерци. Единият, явно главния, посочи няколко пленника, сред които се оказа и вампирката. Другите двама шатерци, използвайки жезлите си като тояги, започнаха да изправят пленниците на крака и да ги подреждат до вратата.