Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Тя задържа поглед върху него.
— Не — отсече накрая твърдо и разгневено.
— Но как ще я караме така? — възкликна Вик и разтвори ръце, внезапно почувствувал се самото олицетворение на логиката. — Мразиш ме. Гледаш ме като враг. Наемаш детектив да ме следи…
— Защото уби Чарли. И е толкова вярно, колкото че седиш сега тук.
— Но, скъпа, съвсем не е вярно. Хайде, ела на себе си.
— Всички знаят, че е вярно!
— Кои всички?
— Дон Уилсън, Харолд, Ралф!
— Защо тогава не го докажат? — попита той спокойно.
— Дай им малко време и ще го докажат. Ако не те, аз ще го докажа! — Тя трескаво се пресегна от дивана към цигарите на масата.
— Бих искал да знам как. Разбира се, стига да искаш, винаги можеш да натопиш човека, но, струва ми се — замислено додаде той, — че малко сте закъснели. Защо впрочем Уилсън или Карпентър не ме изпитат на детектор на лъжата? Макар че едва ли имат някакво законно право.
— Харолд казва, че изобщо няма да реагираш — отвърна тя. — Според него не си с всичкия си.
— И ето ти основание да се освободиш от мен.
— Я не ме поднасяй.
— Извинявай, ако така се получи. Но да се върнем към това, което те попитах. Ще ти дам всичко освен Трикси, ако поискаш развод. Помисли само — ще имаш достатъчно пари да вършиш каквото си искаш, да се срещаш с когото си поискаш. Ще се освободиш от всякаква отговорност за дете и съпруг. Помисли само как би могла да се забавляваш.
Мелинда хапеше долната си устна, сякаш думите му я измъчваха — а може би изкушението беше твърде голямо.
— Още не съм си разчистила сметките с теб. Ще ми се да те съсипя, да те смачкам.
Той разтвори леко ръце.
— Има толкова изпитани средства — арсеник в супата например. Само че имам много чувствително небце. Освен това…
— Нямам намерение да те убивам. Ти си толкова откачен, че ти е все едно жив ли си или мъртъв. Решила съм да смачкам гадното ти самочувствие.
— А нима вече не си? Мила моя, какво още ти остава да направиш? Какво си мислиш, че ме крепи в тоя живот?
— Самочувствието ти.
Смях заклокочи в гърлото му, но почти веднага секна.
— Не, не е самочувствието. А силната воля, която споява отломъците на личността ми. Тя ме крепи и тоя живот, а не самочувствието. Пък и откъде да го взема това самочувствие? — отчаяно завърши той, извънредно доволен от тая насока на разговора, както и от собствения си глас, който му звучеше съвсем безпристрастно, като че ли го слушаше записан на магнетофонна лента. Говореше като трагически актьор, съчетал непосредствената страст с преиграването. Гласът му щедро се лееше, жестовете му пламенно убеждаваха:
— Знаеш, че те обичам, знаеш, че бих ти дал всичко, което поискаш, всичко, което е по силите ми. — Той замълча за миг — сети се, че вече й е дал и половината легло, своята половина, но не й го каза от страх да не се разсмее или пък нея да разсмее. — За последен път ти предлагам. Не виждам какво повече бих могъл да направя.
— Вече ти казах — бавно поде тя, — че още не съм си разчистила сметките с тебе. Защо ти не поискаш развод? При това ще ти го дадат веднага, защото имаш сериозни основания — поне така смяташ, нали? — додаде тя иронично, като чели ставаше дума за някакви фантасмагории, като че ли на такива основания можеше да се позове само един мерзавец.
— Да съм ти казвал, че искам развод? За мен това би означавало бягство от отговорност. Пък и не върви мъж да иска развод. Жената трябва да поиска развод. Но аз започнах този разговор, по-точно този скандал, за да…
— Още не си му чул края.
— Именно. Все с тоя враждебен тон ли ще ми говориш? — Неговият тон беше все още мек.
— Прав си. Ще го запазя за последната атака — все така враждебно отвърна тя.
Вик въздъхна.
— Значи статуквото остава същото. Кога ще поканиш Уилсън и Ралф? Съвсем спокойно ги покани. Няма да има проблеми от моя страна.
Мелинда го погледна със студени и неподвижни като на жаба очи.
— Това ли е всичко, което имаш да ми казваш?
— Да.
— В такъв случай ще си лягам.
Той стана и й се усмихна.
— Лека нощ. Приятни сънища.
После взе лулата си от масичката до фотьойла и се отправи към отвъдния свят на своята стая.
17
Не бяха минали и две седмици от срещата им с Вик на улицата, когато Дон Уилсън се премести с жена си в Уесли. За пореден път Мелинда се притече на помощ в намирането на квартира, ако и да се отнасяше за Уесли. За Вик това беше недостойно отстъпление. Уилсън беше рухнал още от първия удар. Сега се оттегляше, за да си осигури по-добро прикритие, макар че навъсеният му поглед така по-трудно можеше да следи врага.
— Какво става около Уилсън? Нима се е озовал в такова нетърпимо положение, че чак да напуска града? — попита Вик Мелинда, макар отлично да знаеше, че точно това е станало. Най-вероятното беше Ралф да се е разприказвал. Само че целта му е била зле премерена — за да разправя, че Виктор Ван Алън е бил следен пет седмици от детектив, тъй като е сериозно заподозрян, Ралф трябва да се е надявал да настрои общественото мнение срещу него. Обаче репутацията на Вик беше издържала. Отзвукът беше чудноват, сякаш стъклено гюле е било изстреляно по каменна стена и се е разпръснало на хиляди частици, някои от които гражданите са събрали, но от тях цялостна история не се получаваше. Кой примерно е наел детектива? Някои предполагаха, че е Уилсън — само че безпаричието му веднага биеше на очи. Според други, ако изобщо е имало детектив и тая история не е някаква измишльотина, то той чисто и просто е бил полицейски инспектор, който две седмици след инцидента с Де Лайл тайно е извършвал обичайните при подобни случаи разследвания. Хорас беше най-наясно от всички, но дори и той не се реши да каже нещо, нито да попита Вик дали Мелинда не е наела детектива. Вик знаеше, че Хорас си го мисли, но, изглежда, му се струваше твърде срамно да задава въпрос за такова нещо — при това може би несъществуващо, — на който Вик с твърде мъчително усилие над себе си би трябвало да отговори с „да“. Но на лицето на Хорас тия дни беше изписана мъка.