Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Когато минаха бариерата, Ерик приближи коня си до Давар и попита:
— Какъв беше тоя странен звук?
— Това е тяхната представа за смях — отвърна наемникът. — Муртаг е говедо и половина, но всичко е само показен шум. Е, може да те разполови на две, ако реши, но по-скоро е доволен от това да те кара да трепериш и да се напикаваш в гащите. Иначе не обръща внимание на обиди и не се нервира лесно. Достатъчно съм играл на комар с него и знам. За гущер е доста добра компания, особено когато е пийнал. Знае няколко весели истории.
— Значи си спечели наградата — усмихна се Ерик.
Давар го погледна преценяващо.
— По-късно трябва да си поговорим с теб, ефрейторе.
— След като спънем конете — каза Ерик.
Ерик мина бързо към мястото, където бяха дьо Лунвил и Калис, наведе се от седлото и каза:
— Казах на Давар, че си е спечелил наградата.
— Тогава трябва му платиш — отвърна сержантът.
Калис посочи на дружината да се отправи към източния край на рова, близо до друга дружина, която не обърна внимание на пристигането им, после попита:
— Какво става?
— Ерик пилее парите ти.
Ерик обясни и Калис рече:
— Какво те безпокои?
— Много бързо излъга, за да ни пропуснат сааурците. Не му вярвам. Спомням си и как бързо реши да се предаде, почти…
— Като че ли искаше да бъде заловен — довърши Калис.
Дьо Лунвил се ухили и Ерик каза:
— Какво искате да кажете?
— Тези двайсетима, които оставихме с нас, Ерик — отвърна Калис, — не са мъже, на които може много да се вярва.
— Те са хората, които най-много трябва да наблюдаваме — допълни дьо Лунвил.
— Ех, че съм идиот! — възкликна Ерик.
— Не — каза Калис, — просто имаш още доста да учиш за скритите страни на воинския занаят. Двайсетимата, които се предадоха, всички до един капитулираха по-бързо и по-лесно, отколкото един истински наемник. Мисля, че Изумрудената кралица има агенти, пръснати из армията. Едва ли всичките двайсет са агенти. Но съм сигурен, че има един или двама, може би повече. Така че ще ги наблюдаваме зорко.
— С шепа доверени лица — продължи дьо Лунвил. — Сега, виж. Ти и хора, на които напълно разчиташ, да кажем Биго и Джедоу, трябва да се въртите плътно около тях. Не ги пускай да дежурят по едно и също време и наблюдавайте къде се мотаят. Ако някой понечи да влезе в укреплението, искам един от вас да е с него. — Той бръкна под туниката си и извади тежка кесия. — Загубихме известно количество злато с багажа си, но повечето успях да запазя. — Той отвори кесията и даде на Ерик шепа монети. — Дай на Давар, а останалите запази, така че ако някой от тези двайсетимата иска да отиде във форта да изпие едно питие, ти да си приятелят, който черпи. Разбрано?
— Ще направя така — каза Ерик, — че повече от четирима да не могат да предизвикват трудности едновременно. — После обърна коня си и препусна след колоната.
— Оформя се добре — каза Калис.
— Още има да учи, но ще се погрижа за това — каза дьо Лунвил.
Капитанът се усмихна едва забележимо и се обърна, за да наблюдава как вдигат лагера.
Ерик обикаляше лагера, като държеше да види всяко нещо, което му се струваше нередно. Тъй като бяха до укреплението, Калис нареди да не се копаят окопи и защитни валове. Мъжете бързо разпънаха палатките и започнаха да се приготвят за нощта.
Осем мъже от дружината на Нахут, на които Ерик беше наредил да се грижат за конете, бяха на пост и си говореха по двойки, но все пак бяха там, където трябваше. Четирима други си бяха легнали — поне така беше десет минути преди да мине покрай тяхната палатка. Джедоу наблюдаваше тази група. Други четирима се занимаваха с домакински задължения. Това означаваше, че остават още четирима и Биго трябваше да е някъде около тях.
Ерик откри Ру в палатката — опитваше се да подремне.
— Мислех, че си на пост — каза Ерик, докато сядаше да смъкне ботушите си.
— Сменихме се с Луис. Той иска после да иде в крепостта и да види дали няма да си намери жена.
Мисълта за жена изведнъж се стори интересна и на Ерик и той спря да дърпа ботушите си.
— Може би трябва да проверя.
Ру се обърна и каза сънено:
— Провери.
Ерик бързо се отправи към командирската палатка и завари Калис да говори с дьо Лунвил и Грейлок, който пък беше намерил отнякъде лула и табак. Ерик смяташе този навик за отблъскващ, но беше свикнал с дима — пушенето беше доста разпространено в ковачницата и в хана на „Червената патица“, макар че не се препоръчваше, когато разливаха и пробваха сериозни вина. За момент Ерик се зачуди какво ли е станало с кремъка и изящно изкованото огниво вкъщи.