Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Какво чакаш тук, чужденецо? — попита той.
Видът на старика не вдъхваше особено доверие, но той беше първият човек, който ме заговори в Рим. Така че му отвърнах учтиво:
— Току-що пристигнах и чакам благоприятно знамение.
Той дотолкова се оживи от думите ми, че тоягата затрепери в ръцете му.
— Не сбърках, когато си помислих, че си грък. Истина е, че външността ти е измамна, но стига да се вгледа човек в жена ти, за да разбере откъде сте родом. Ако искаш, мога да ти гледам по полета на птиците или да те заведа при един от моите събратя, който също се занимава с предсказания. Той ще принесе в жертва овца и ще ти гледа по вътрешностите й. Но това струва по-скъпо, отколкото гадаенето по птиците.
Той говореше на развален гръцки език и затова предложих:
— Хайде да говорим на твоя език, тогава ще мога да те разбирам по-добре.
Но езикът на Рим се оказа груб и твърд, което всъщност подхождаше много на местните. Поклатих глава:
— Не разбирам нито дума. Нека да се опитаме да разговаряме на древния език. Аз мога да го говоря до известна степен.
Бях научил древния език отчасти от разговорите ми с тиренеца, отчасти от дългите ми беседи някога в Химера с Ларс Алсир. Понякога се чудех сам на себе си — как тъй бях успял да науча толкова лесно този език. Струваше ми се, че някога, много отдавна, сигурно бях живял сред хора, които го бяха говорили, но не можех да си спомня нищо по-точно. Намирах лесно нужните думи, тъй че старецът, който явно беше тиренец по произхождение, скоро се отказа от пристанищния смесен език и премина на етруски.
Той стана още по-доброжелателен и каза:
— Ти си чудноват грък, щом разбираш свещения език. Аз съм етруск и истински авгур, а не някой си скитник, който дава лъжливи предсказания за пари. Не заслужавам пренебрежение само задето очите ми недовиждат и че трябва сам да си изкарвам прехраната, нито пък задето все по-малко и по-малко хора имат нужда от уменията ми. — Той се приближи до мен, за да разгледа лицето ми, и аз разбрах, че е почти сляп. Попита ме: — Къде съм те виждал по-рано? Лицето ти ми е познато.
Това е обичайното въведение на гадателите по всички земи, но старецът го произнесе с почтителен глас, че аз му повярвах. Външно не се издадох, че именно на това място и в този миг той се явяваше като пратеник на боговете. Казах шеговито, обръщайки се към Арсиное:
— Птицегадателят твърди, че моето лице му е познато.
Арсиное се оживи, наведе се към стареца и го накара да погледне към хубавичкия й лик.
— А мен познаваш ли ме? — попита тя. — Ако не ме познаваш, значи не си истински авгур.
Прорицателят засенчи очите си с длан, вгледа се внимателно в лицето на Арсиное и затрепери:
— Разбира се, че те познавам, и ми се струва, че дните на младостта ми са отново пред взора ми. Не си ли ти Калпурния, която срещнах някога до извора? — Той се замисли, но след това поклати отрицателно глава: — Не, не може да си Калпурния. Тя е сигурно вече старица, а не е изключено и да е умряла. Но в твоето променливо лице, чуждоземке, аз видях всички жени на живота си, които изобщо някога са карали сърцето ми да трепва. Не си ли някоя богиня, предрешена като смъртна?
Арсиное изпадна във възторг, засмя се, докосна рамото на стареца.
— Харесва ми това старче. Сигурно е истински авгур. Накарай го да изтълкува знамението, което ти е изпратено, Турмс!
Ала авгурът се обърна отново към мен и каза на етруски:
— Къде съм те виждал по-рано? Струва ми се, че приличаш на усмихваща се статуя, която стои в един от свещените ни градове.
Аз се засмях:
— Имаш някаква грешка, стари човече. Никога през живота си не съм бил в етруски град. Ако лицето ми ти е познато, може би си ме сънувал в пророчески сън. А сега се срещаме наяве.
Старецът склони безпомощно глава.
— Може и да е както твърдиш. Гадаенето ми, разбира се, няма да ти струва нищо. Но през последните дни все гладувам, тъй че топла грахова супа би ми дошла много добре и би подкрепила силите ми, а пък глътка вино би развеселила старец като мен. Но не ме мисли за някой просяк, който дори не се стеснява да говори за немотията си.
— Не се безпокой, гадателю. Трудът ти ще бъде възнаграден, тъй като не съм свикнал да получавам нищо даром от смъртните. Аз самият съм дароприносител.