Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
Тя щеше да е в по-голяма безопасност без него.
Докато Марисол прибираше куфара си в багажника, баба ѝ бе настанена на предната седалка. А после – нова пауза. Всъщност докато тя се оглеждаше наоколо, Асейл имаше чувството, че трябва да го беше видяла… ала не. Очите ѝ се плъзнаха по тънещото в сянка скривалище и продължиха нататък.
В колата. Затвори вратата. Запали двигателя. Обърна.
А после всичко, което остана… бяха стопове, отдалечаващи се по алеята му.
Братовчедите останаха навън още малко. За разлика от нея, те знаеха точно къде се намира Асейл, но не се приближиха. Вместо това се оттеглиха във вътрешността на къщата, оставяйки вратата отворена… за да се прибере, когато изгряващото слънце стане твърде силно.
Сърцето му виеше в гърдите, когато най-сетне излезе от мястото, където се беше скрил.
Докато прекосяваше снега с омекнали крака, се запита дали не е на път да припадне. Главата му се въртеше… вътрешностите му – също. Единственото, което си оставаше все така силно, бяха мъжките му инстинкти, които неумолимо настояваха да излезе на пътя пред нея, да се изпречи пред евтината кола и да ѝ нареди да обърне и да се прибере у дома.
Вместо това си заповяда да влезе в къщата.
В кухнята братовчедите довършваха останките от храна, приготвена специално за тях и прибрана във фризера на увити във фолио порции. Изглеждаха така, сякаш някой беше умрял.
– Къде са мобилните телефони? – попита Асейл.
– В кабинета. – Ерик сбърчи вежди, докато сваляше бележка от пакета с храна. – Притоплете на сто и деветдесет.
Брат му се приближи до вградените в стената фурни и започна да натиска копчета.
– Конвекция?
– Не пише.
– По дяволите.
При други обстоятелства Асейл за нищо на света не би повярвал, че Ивейл хаби почти несъществуващото си желание да говори с приказки за готвене. Ала Марисол и баба ѝ бяха променили всичко… за краткото време, в което бяха тук.
Асейл остави братовчедите си на мира и изобщо не се учуди, че не му предложиха да хапне с тях. След векове, прекарани в преходно съществуване, имаше чувството, че като нищо ще започнат да си крият запаси от храна.
Асейл отиде в кабинета, седна зад бюрото и се загледа в двата еднакви телефона пред себе си. Както можеше да се очаква, мислите му се върнаха към това, как се бе сдобил с тях… и отново видя Едуардо на земята, а после и Рикардо – прикован към стената за мъчения.
Заповяда на ръцете си да вземат телефоните и…
Ръцете му отказаха да се подчинят, тялото му се отпусна в стола. Докато се взираше пред себе си с невиждащ поглед, беше ясно, че и последната капчица мотивация го е напуснала.
Отвори средното чекмедже на писалището, извади една от стъклениците си и смръкна първо с едната, а после и с другата ноздра.
Ако не друго, щипещото усещане го накара да се изправи в стола и миг по-късно най-сетне взе телефоните… и ги включи към компютъра си.
Съсредоточеността му беше изкуствена, вниманието – насилено, ала знаеше, че ще трябва да свикне с това.
Сърцето му, колкото и черно да бе, го беше напуснало.
И пътуваше към Маями.
48
Възможно беше, ако бягаш достатъчно дълго и достатъчно енергично, да накараш тялото си да се чувства, сякаш излиза от юмручен бой.
Докато поставяше крак пред крак на пътеката за бягане, Рот се върна към последната си тренировка с Пейн.
Беше я излъгал. Когато най-сетне се бе съгласил да поеме задълженията на крал, братята и Бет бяха съставили списък с правила, целящи да го накарат да успокои топката в сферата на физическия риск. Не беше особено приятен разговор, а той бе нарушил условията поне един път, за който всички знаеха, и още много, без да го хванат. След като го заловиха да се бие в града, отново се съгласи да изважда камите само с церемониална цел и оттогава миризмата на разочарованието на неговата шелан бе достатъчна, за да го държи в правия път.
Е, това, както и фактът, че именно по онова време окончателно беше изгубил остатъка от зрението си.
Пък и те имаха право – кралят трябваше да бъде преди всичко жив; да се разправя с лесъри из задните улички на Колдуел, вече не можеше да бъде водещото в живота му.
И никакви спаринг-двубои с братята.
Никой от тях не искаше да рискува той да пострада.
А после се беше появила Пейн и макар че първоначално я беше сметнал за мъж, когато разкриха истинската ѝ самоличност, той получи зелена светлина… именно защото тя беше жена.