Кралят

Мислите му се насочиха към Ичан. Може би кучият син щеше да открие, че съвременните поколения не се нуждаят от крале.

Или още по-добре – Кор и шайката копелета щяха да го открият.

Все тая.

Рот отново посегна да увеличи скоростта… и установи, че я е усилил докрай. Изруга и отново затича в бездруго главоломния си ритъм. Замисли се за баща си, седнал зад писалището, което самият той вече не можеше нито да види, нито да използва, заобиколен от мастилници и свитъци пергамент, перодръжки и книги с кожени подвързии.

Съвсем ясно си представяше баща си насред всичко това – с малка усмивчица на задоволство той разтапяше восък и натискаше кралския пръстен в него…

– Рот!

– Какво… – Разнесе се скърцане на гума, когато издърпа предпазителя и скочи на пода. – Бет…?

– Рот, господи…

– Добре ли си…

– Рот, открих решението…

Направо не можеше да диша.

– За… какво?

– Знам какво трябва да направим!

Запъхтян, Рот се намръщи и се улови за уреда, в случай че омекналите му крака съвсем сдадат багажа и се пльосне на земята. И все пак, въпреки че едвам си поемаше дъх, съвсем ясно усещаше миризмата на своята шелан, изострена от решителност и целеустременост.

Рот взе кърпата, която беше метнал върху контролния панел, и попи лицето си.

– Бет, за бога, ще престанеш ли…

– Разведи се с мен.

Въпреки че почти се задушаваше от упражненията, при тези думи Рот спря да диша.

– Извинявай – дрезгаво каза той. – Не те чух.

– Разтрогни обвързването ни. Считано от вчера… когато все още беше крал.

Рот поклати глава, най-различни мисли задръстиха мозъка му.

– Не може да съм те чул добре…

– Ако се отървеш от мен, ще премахнеш основанията, на които са се позовали. Ако няма основания, не могат да те свалят. Ще си възвърнеш престола и…

– Ти да не си изгуби шибания ум! – изрева той. – За какво, по дяволите, говориш?!

Последва кратка пауза.

– Рот, сериозно. Това е начинът да си възвърнеш трона.

Обвързаният мъж в него закрещя с пълно гърло и Рот усети, че е на ръба от това, да изригне… ала вече беше опустошил една стая в имението. А братята щяха да го убият, ако направеше нещо на залата с тежестите.

Опита се да овладее гласа си… и се провали с гръм и трясък:

– За нищо на света!

– То е просто лист хартия! – изкрещя тя в отговор. – Какво значение има, по дяволите!

– Ти си моята шелан!

– Става дума за морковите!

Е, това го накара да се вкамени. Тръсна глава, за да я проясни поне малко, после каза:

– Извинявай… какво?

Трудничко му беше да смени темата и от прекратяването на връзката им да скочи на някакви шибани кореноплодни.

– Виж, двамата с теб сме заедно, защото се обичаме. Някакъв си лист хартия не може да промени…

– Не, в никакъв случай. Няма да доставя на тези задници удоволствието, че са те преца…

– Чуй ме. – Бет го сграбчи за ръката и го стисна. – Искам да се успокоиш и да ме чуеш.