Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Асейл прекоси девствения сняг, оставяйки дълбоки следи. За тази работа не се нуждаеше от официални обувки. Нито от костюм. Бе оставил и Рейндж Роувъра, с който преследваше своята натрапница.
Пресичайки моравата отстрани, той се доближи до високия от земята до тавана прозорец на приемната, в която господаря на къщата неотдавна бе посрещнал определени членове на Съвета… заедно с шайката копелета. Асейл бе един от мъжете, поканени на срещата. Поне докато не стана очевидно, че е време да се изнася, преди да бъде въвлечен точно в онези драматични разговори, от които изобщо не се интересуваше.
Долепи се до стъклото и погледна вътре. Елан, син на Ларекс, седеше на бюрото си, допрял слушалката на стационарния телефон до ухото си, до ръката му се мъдреше чаша бренди, а цигарата тлееше в гравирания кристален пепелник до него. Като се облегна в голямото кожено кресло и кръстоса крака, изглеждаше толкова спокоен и самодоволен, като потънал в блаженство след секс.
Асейл сви юмрук и черната кожа на ръкавицата му изскърца едва доловимо. После се дематериализира направо в стаята, точно зад креслото на мъжа.
От една страна не можеше да повярва, че Елан не бе снабдил жилището си с по-сериозна охранителна система – примерно фина мрежа от стоманени влакна над прозорците и в стените. От друга страна, аристократа явно страдаше от подходяща оценка на риска, но пък притежаваше невероятна арогантност, която му даваше по-силно чувство за безопасност, отколкото всъщност притежаваше.
- … и тогава Рот разказа една история за баща си. Мога да призная, че отблизо краля изглежда доста… свиреп. Въпреки че не плаши достатъчно, за да променя разбиранията си.
Естествено че не. Но Асейл щеше да се погрижи за това.
Елан се наведе и се пресегна към цигарата. Беше натъпкана в едно от онези старомодни цигарета, каквито използваха жените, и като поднесе края на цигарето към устните си, за да си опъне, върха на цигарата оставаше да стърчи извън креслото.
Асейл извади от ножницата лъскаво стоманено острие, дълго колкото ръката му до лакътя. Винаги предпочиташе това оръжие за подобни задачи. Ритъма на сърцето му оставаше спокоен като ръката му, дишането му се запази бавно и равномерно, докато се надвесваше над фотьойла. Нарочно пристъпи встрани, така че отражението му да се появи на прозореца срещу бюрото.
- Не съм сигурен дали беше цялото Братство. Колко от тях са останали? Седем или осем? Това е част от проблема. Вече не знаем колко са. – Елан изтръска цигарата си и малкия къс пепел падна в средата на пепелника. – Сега, докато бях на срещата, дадох нареждания на мой колега да се свърже с теб... Моля? Разбира се, че му дадох номера ти, и не ми харесва тона ти… Да, и той присъства на срещата в дома ми. Той ще… Не, нямам намерение да го правя отново. Ще спреш ли да ме прекъсваш? Така мисля, да.
Елан вдиша дълбоко и бързо изпусна дима – раздразнението му си пролича в начина, по който издиша.
- Може ли да продължим? Благодаря. Както ти споменах, мой колега ще ти се обади във връзка с определена законова разпоредба, която може да ни е от полза. Той ми я разясни, но тъй като използва много термини, предположих, че ще искаш сам да го разпиташ.
Последва доста дълга пауза. Когато Елан заговори отново, звучеше по-притихнал, сякаш успокояващите думи отсреща бяха позагладили разрошените пера на егото му.
- О, и последно. Погрижих се за малкия ни проблем с „бизнес ориентирания” джентълмен...
Асейл нарочно стисна юмрук. Когато кожената ръкавица отново изскърца, Елан се изправи в креслото, краката му стъпиха здраво на пода, гръбнака му се разтегна нагоре, така че главата му да се подаде над облегалката на стола. Погледна наляво. После надясно.
- Трябва да вървя...
В този момент погледа на Елан се спря на прозореца срещу него и той видя отражението на убиеца си в стъклото.
Докато Кор стоеше в изолираната стая с подходящо отопление, трябваше да признае, че предпочита новата квартира на Троу пред приличния на тъмница склад, в който се помещаваха преди това. Може би трябваше да благодари на Сянката, който се натрапи в склада, ако отново прекосяха пътищата си.
От друга страна, усещането за топлина в тялото му може би се дължеше на разпаления му темперамент, а не на добре функциониращите въздухопроводи: аристократа от другата страна на линията изпробваше нервите му.