Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Напомнянето за гласа на мисис Кленъм подсети мистър Флинтуинч да влезе в антрето и да викне към стълбището:
— Всичко е наред, тук съм, Ефри се качва със свещта. — После викна на слисаната жена, която си налагаше бонето: — Махай се и се качвай горе! — Сетне се обърна към чужденеца и му каза: — А сега, сър, какво ще обичате вие?
— Страхувам се — обади се чужденецът, — че ще ви обезпокоя с молба за една свещ.
— Правилно — съгласи се Джеримая, — и аз това се канех да направя. Стойте, моля, на мястото си, докато донеса.
Посетителят стоеше на прага, но пристъпи малко навътре в мрака, щом мистър Флинтуинч му обърна гръб, и го проследи с очи до малката стая, където той опипом се опитваше да намери кутийката с фосфор. Като я намери, оказа се, че тя е влажна или й беше станало нещо кой знае какво; и клечка след клечка припламваше, щом я запалеше, колкото да хвърли блед светлик върху напрегнатото лице и да поръси ръцете му с бледи петънца светлина, и угасваше, преди да е запалила свещта. Чужденецът се възползува от тези неравномерни светлини върху лицето му, за да го разгледа внимателно и учудено. Джеримая, когато най-сетне запали свещта, разбра, че оня го е наблюдавал, по бързо изчезналата сянка на любопитство, която той изтри от лицето си и го разтегна в неопределената усмивка, която бе една от основните съставни части на неговия израз.
— Бъдете тъй добър — обърна се към него Джеримая, като затваряше външната врата, и на свой ред внимателно огледа усмихнатия посетител, — бъдете тъй добър да влезете в моята кантора. Всичко е наред, нали ви казах! — сприхаво се прекъсна той, за да отговори на гласа отгоре, който все още не се бе успокоил, макар че Ефри беше там, и додаде убедително: — Не ви ли казах, че всичко е наред? Господ да й е на помощ на тази жена, не разбира ли от дума?
— Страхлива — забеляза чужденецът.
— Страхлива ли? — отвърна Флинтуинч и се извърна да отговори, както вървеше напред със свещта. — По-смела от сто мъже, сър, ако искате да знаете.
— Въпреки че е саката?
— Саката е от години насам. Мисис Кленъм. Последната с това име, останала в тази къща. Моя съдружничка.
Като мърмореше някакви извинения в смисъл, че по това вечерно време не били свикнали да приемат посетители и винаги се заключвали, мистър Флинтуинч пресече входното антре и го въведе в своя кабинет, от който се излъчваше нещо твърде делово. Той остави свещта на бюрото и като се изви съвсем, заяви на чужденеца:
— На вашите услуги.
— Наричам се Бландоа.
— Бландоа. Не ви познавам — каза Джеримая.
— Предполагах — продължи другият, — че вероятно са ви пратили едно авизо24 от Париж…
— Никой от Париж не ни е пращал никакво авизо за някого, наречен Бландоа — обясни Джеримая.
— Никой?
— Никой!
Джеримая стоеше в любимата си поза. Усмихнатият мистър Бландоа, разтваряйки плаща, за да пъхне ръка в джоба на жилетката си, поспря да каже с усмивка в искрящите си очи, които според мистър Флинтуинч, бяха разположени твърде близко едно до друго:
— Поразително приличате на един мой приятел! Не чак толкова, колкото ми се стори, когато в първия миг ви взех за него в здрача — за което прося извинение; позволете ми, готовността, с която признавам грешките си, е, надявам се, част от искреността на моя характер — и все пак въпреки всичко поразителна прилика.
— Тъй ли? — опърничаво откликна Джеримая. Ала аз не съм получавал никакво авизо отникъде, за никого на име Бландоа.
— Точно така — рече чужденецът.
— Точно така — рече Джеримая.
Мистър Бландоа, напълно равнодушен към пропуска от страна на кореспондентите на предприятието „Кленъм и съдружие“, измъкна портфейла от джоба на сакото си, изрови едно писмо от преградката и го подаде на мистър Флинтуинч.
— Без съмнение добре познавате почерка. Може би писмото говори само за себе си и не е нужен никакъв друг документ. От тия работи вие разбирате много повече от мен. Аз имам нещастието да бъда не човек на делото, а онова, което светът е свикнал да нарича (условно) благородник.
Мистър Флинтуинч пое писмото и прочете под датата, написана в Париж, следното: „Препоръчваме ви, от страна на един високоуважаван член на нашата фирма, господин Бландоа от този град“ и пр., и пр. „Услугите, от които ще се нуждае, и помощта, която бихте могли да му окажете“ и пр., и пр. „Освен това бихме искали да добавим, че ако предадете на мистър Бландоа срещу разписка сумата от например петдесет фунта стерлинги (50 лири)“ и пр., и пр.
24
Известие за издаден чек. — Б.пр.