Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Великият командир на флотилия, който, както изглеждаше от изражението на лицето му, непрестанно се взираше в безкрайната далечина да открие нещо с погледа си и нямаше зрителна представа за предметите, намиращи се наоколо в радиус десет мили, не даде никакъв отговор.
— Това е човекът — обърна се капитанът към прелестните си слушателки и протягайки куката си, посочи командира, — който е падал от мачтите повече от всеки друг моряк, който е преживял повече злополуки, отколкото злополуките на всички пострадали матроси в морската болница, който е удрян по главата с толкова много греди, лостове и болтове, колкото са ви необходими да поръчате в Чатам ярд за построяване на увеселителна яхта. И по този начин той си е изградил мнения, които по моему нямат равни на себе си ни на сушата, ни в морето.
При тази похвала безчувственият командир сякаш прояви известно задоволство посредством леко трепване на лактите. Но даже и лицето му да се намираше в далечината, където бе устремен погледът му, едва ли наблюдаващите биха могли в по-малка степен да разберат мислите, минаващи през главата му, отколкото в настоящото положение.
— Друже — внезапно се обади Бънсби, като се наведе и надникна изпод изпречилата се пред погледа му греда, — какво ще пият дамите?
Капитан Кътъл, който със свойствената си деликатност се ужаси, че подобен въпрос може да бъде отправен към Флорънс, дръпна мъдреца настрана и обяснявайки му сякаш нещо на ухото, слезе с него долу. Там капитанът, за да не обиди Бънсби, пийна една глътка — надничайки през отворения люк, Флорънс и Сузан видяха как мъдрецът, трудно вместващ се в пространството между койката и малката метална печка, наля по чашка за себе си и приятеля. Скоро те се върнаха пак на палубата и капитан Кътъл, сияещ поради успеха на начинанието си, поведе Флорънс обратно към каретата, последван от Бънсби, който кавалерствуваше на мис Нипър и за голям ужас на въпросната млада дама по пътя я обгърна с ръка тромаво, като син мечок в лоцманска куртка.
Капитанът намести своя пророк вътре и до такава степен тържествуваше, че е успял да го накара да ги придружи и че е настанил подобен ум в каретата, че не можеше да се сдържи да не надниква през малкото прозорче зад кочияша към Флорънс и да не изразява задоволството си с усмивки, както и с почуквания по челото, с което искаше да подчертае, че мозъкът на Бънсби работи здравата. Междувременно Бънсби продължаваше да прегръща мис Нипър (приятелят му, капитанът, не бе преувеличил неговата добросърдечност), като запазваше достолепната си осанка неизменна и с нищо друго не показваше, че забелязва нея или всичко останало.
Чичо Сол, който се бе прибрал у дома, ги посрещна на вратата и незабавно ги въведе в малката гостна отзад, странно променена поради отсъствието на Уолтър. Върху масата и из цялата стая бяха пръснати морски и географски карти, по които отчаяният майстор на корабни уреди многократно бе проследявал курса на безследно изчезналия кораб и по които до момента на пристигането им той бе измервал с помощта на пергел, държащ го все още в ръка, на какво разстояние би трябвало да е отнесен корабът, за да се добере до едно или друго място, и се опитваше да си внуши, че е необходимо да мине много време, преди да угаснат всякакви надежди.
— Ако корабът е бил отнесен там… — замислено каза чичо Сол, вгледан в морската карта пред себе си — но не, това е почти невъзможно. А ако буря го е тласнала в тази посока… но това е малко допустимо. Или пък ако има някаква вероятност той толкова да е променил курса си, че… но дори и аз едва ли бих могъл да се надявам на такова нещо.
Като правеше подобни откъслечни предположения, бедният стар чичо Сол странствуваше из разстланата пред него обширна карта и не можеше да открие върху нея никакво местенце, разкриващо оптимистични перспективи и достатъчно голямо, за да забие там острието на пергела.
Флорънс моментално забеляза — трудно би било да не се забележи, — че у стария човек е настъпила странна и неописуема промяна и че макар да бе станал много по-неспокоен и разсеян от преди, той излъчваше някаква особена, необяснима решимост, която предизвикваше у нея недоумение. По едно време й се стори, че той говори несвързано и безсмислено, защото, когато тя изрази съжалението си, че не го е заварила у дома сутринта, той отначало отговори, че е ходил у тях, за да се види с нея, но веднага след това сякаш пожела да си вземе думите назад.