Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Ходили сте у нас, за да се видите с мен ли? — попита Флорънс. — Днес?
— Да, скъпа моя млада госпожице — отвърна чичо Сол, като я погледна и смутено извърна очи от нея. — Искаше ми се още веднъж да ви видя и чуя, преди да… — Тук той замлъкна.
— Преди какво? — запита Флорънс и сложи ръка на рамото му.
— Нима казах „преди“? — рече старият Сол. — В такъв случай навярно съм искал да кажа: преди да сме получили известие от скъпото ми момче.
— Вие не сте здрав — ласкаво каза Флорънс. — Толкова време се тревожите. — Убедена съм, че не сте здрав.
— Аз съм толкова здрав — отвърна старият човек, като стисна десния си юмрук и го протегна да й го покаже, — толкова здрав и силен, колкото би могъл да желае човек на моята възраст. Вижте! Той е непоклатим. Нима човек с такава ръка не е способен да прояви решимост и непоколебимост както множество по-млади мъже? Според мен би могъл. Ще видим.
Не само думите му, макар че те също я поразиха, но и тонът му направи такова силно впечатление на Флорънс, че в този момент тя би споделила безпокойството си с капитан Кътъл, но самият капитан се възползува от момента, за да разясни обстоятелствата, относно които проницателният Бънсби бе поканен да изкаже мнението си, както и да помоли въпросната извънредно авторитетна личност да стори това.
Бънсби, чийто поглед бе все така отправен към някаква точка по средата между Лондон и Грейвсенд, на два-три пъти протегна дясната си едра ръка в желанието да получи вдъхновение, като я обвие около прелестната фигура на мис Нипър, но тъй като раздразнената млада жена се бе оттеглила към другия край на масата, добросърдечният командир на „Предпазливата Клара“ не срещна ответ на своите сърдечни пориви. След няколко такива неуспешни опита командирът, без да се обръща конкретно към някого, изрече следното или по-скоро гласът в него го издума по своя воля, без участието на самия Бънсби, сякаш последният бе обладан от някакъв прегракнал дух:
— Казвам се Джак Бънсби.
— Кръщелното му име е Джон — възторжено възкликна капитан Кътъл. — Чуйте го!
— И това, което казвам — продължи гласът след кратко обмисляне, — аз не се отричам от него.
Капитанът, подкрепяйки с ръка Флорънс, кимна към присъствуващите, сякаш искаше да им каже: „Сега той ще се прояви. Това имах пред вид, когато го доведох тук.“
— Как — продължи гласът, — защо не? Ако е така, не е ли все едно? Може ли някой да каже друго? Не. Чакайте тогава.
След като стигна в разсъжденията си до този пункт, гласът спря, за да си почине, а после много бавно продължи отново, изричайки следното:
— Смятам ли аз, момчета, че този тук „Син и Наследник“ е потънал? Може. А дали го твърдя? Кое точно? Ако един шкипер се измъкне от пролива Свети Джордж71 и поеме курс към Даунс72, какво ще се изпречи отпреде му? Пясъчните плитчини на Гудуинс73. Не е задължително непременно да заседне в Гудуинс, но е възможно. Дръжте курса на това наблюдение. Аз повече нямам работа. Чакайте тогава, стойте бодро на вахта и ви желая късмет.
След тези думи гласът напусна гостната отзад и излезе на улицата, увличайки след себе си командира на „Предпазливата Клара“, и придружи въпросното лице с необходимата акуратност до борда на кораба му, където командирът моментално легна, за да освежи ума си с дрямка.
Учениците на мъдреца, оставени самостоятелно да прилагат прозорливите му наставления съгласно принципа, който бе основна подпора в триножника на Бънсби, както вероятно и в някои други пророчески столчета, се спогледаха малко неуверено. А Роб Точиларя, който си бе позволил невинната волност да наднича и да подслушва през прозорчето на тавана, безшумно се спусна от покрива, изпаднал в състояние на пълно недоумение. Капитан Кътъл обаче, чието възхищение от Бънсби се бе засилило — ако изобщо бе възможно то да се засили повече — поради начина, по който пророкът блестящо бе оправдал репутацията си и тържествено произнесъл указанията си, започна да пояснява, че Бънсби не изпитвал нищо друго освен пълна увереност, че Бънсби нямал никакви опасения, че подобно мнение, изложено от такъв човек, родено от ум като неговия, представлявало самата котва на Надеждата с безопасно място за нейното пускане. Флорънс се стараеше да вярва в правотата на капитана, но Нипър, скръстила бойко ръце, поклащаше глава в знак на пълно несъгласие и изпитваше такова недоверие към Бънсби, колкото и към самия мистър Пърч.
71
Проливът Свети Джордж отделя Ирландия от Англия.
72
Даунс — морето източно от Кент.
73
Пясъчните плитчини в югоизточното крайбрежие на Англия, твърде опасни за корабите.