Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Половин минута се възцари пълно мълчание. Първи аз се съвзех.

— Как… каква отрова е погълнал? — рекох с пресъхнала уста. — Истинска ли?

При тия думи Асие ханъм се тръшна на другия креват, захлупи глава в скута си и зарева.

— А ти как мислиш? Неистинска? — врътна се докторът рязко. — Отровен е с нещо лошо. Ще се разбере с какво. Отвътре го яде — до кожата му е стигнало. Хайде — ще се мъча да го спасяваме…

— Вино! Вино пи! — вдигна грозно лице към мен кадъната. — От туй се е отровил! Ти го изюди да пие! Дето моят човек капка в уста не слагаше…

— Виното е вино! Отровата — отрова! — отбрани ме ненадейно докторът. — С всичко може да я погълне човек, когато не подозира…

Не съм сигурен дали от тоя разговор, дали от дългото щипане, но Сеид ефенди се беше даврандисал. Ококорил се — не мига. И мести очи ту на мен, ту на Асие ханъм, сякаш иска да каже: „Не знам как съм отровен. Вие знаете ли?“

Не, не сме те отровили ние! — викна в мен глас мъченически и първом опитах двама ни да защитя.

— Фелдшерът съвсем друго рече! — опънах се на доктора. — За някаква жлеза… Трябва да е писал в бележката!

Че като се каздиса оня ми ти човек:

— Махни тия увъртания! — кресна ми. — С фелдшер ще ме сравняваш! Ако нему вярваш — върви го гони! Ще ви оставя двамата да се оправяте каква отрова сте дали на тоя нещастник! И сами да си го лекувате!

— Сакън! Недей, докторе! — скочи Асие ханъм. — Вярвам ти! Тоя фелдшер пак той го доведе! Очите му не ща да видя! Забрани ми да давам билката, дето толкоз години я варя. Прахове прати — де да знам какви!

От тая секундичка разбрах, че Асие ханъм няма да ми е съюзничка, а враг. И че не бива вече да оспорвам заключението на доктора, защото ще ни вкара в неизвестно каква беля.

— Добре, добре — поутихна му малко гневът. — Няма да го местим — да не му движим кръвта. Ще ида да си взема алятите36. А вие пригответе дамаджана с вода.

Излезе той, остави ни ужасното подозрение, че сме отровители на Сеид ефенди. Разбира се, че не беше истина. Ни аз, ни Асие ханъм можехме да сторим такова нещо. Вярвам, че ако не беше се подплашила като кокошка, и тя не би допуснала за мен, че съм посегнал към отровата. Ама представи си тогавашното ни положение. Преценката на доктор Октай ни затвори изхода като с канара. И вътре в кошарата останахме само двамата с кадъната. Всеки знае за себе си, че е невинен и е готов да се брани с всякакви средства. А като не си ти, значи е другият, макар на пръв поглед да не изглежда, че той е престъпникът. Ама на пръв поглед! И тогава почваш да ровиш, да търсиш нещо потайно. Подбуди негови, причини, възможности за злодеянието. Колкото по̀ измисляш, толкова по̀ си вярваш. Като прибавиш засегнатата чест, страха, ожесточението, ще получиш пълното обезумяване…

Асие ханъм беше седнала в нозете на Сеид ефенди и безмълвно се гледаха. Много неща могат да си кажат двама съпрузи с такъв поглед. От влагата в старческите очи се събра капка, търколи се в брадата. Стори ми се тогава, че тая сълза оневини жената. Приближих и седнах от другата страна на кревата.