Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)
Балкански грешник (Разказите на един авантюрист) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)

Электронная книга - «Балкански грешник (Разказите на един авантюрист)». Краткое содержание книги:

Това е роман за вездесъщия балкански човек. Изповедта на героя разкрива наниз от авантюри и крушения, от надежди и горчивини. Гонен от буйните си страсти, замесен в измами и престъпления, той се мята из балканските земи, но където и да попадне, се слива напълно с облика на средата, приема идентичността на приютилия го народ. В България името му е Димитър Попов, в Гърция вече е Димитриос Папас, в Турция – Демир Папазоглу, в Сърбия – Димитар Попович, в Румъния – Думитре Попеску. Пет имена смених – казва той, - но сърцето ми е едно и неделимо. Нищо не съм изчегъртал от него, нито от мозъка си. Живота си на парчета не деля. И освен че съм българин, аз до ден днешен съм и грък, и турчин, и сърбин, и румънец едновременно.
1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 250
Перейти на страницу:

— Да не забравя! — рече. — Вземи бележката за доктора. Написал съм какво мисля за болестта и как съм я лекувал.

Пъхнах листа в джоба, без да го погледна.

— А носилката? — попитах.

— Харизвам ви я — махна с ръка човекът. — Може да ви потрябва.

Закачихме и нея отзад на ръждясалите яйове, заклатушкахме се по кривия калдъръм. Файтонджията беше казал, че наблизо има хотел, единственият в градчето, а Ибрахим Октай живеел по-далеч. Реших да спрем в хотела. После ще диря доктора да прегледа Сеид ефенди и сам да каже ще го местим ли другаде или ще го лекува на място.

На прашния мегдан пред хотелчето нямаше жива душа. Хе-е — далеч в отсрещния край седяха на пейка неколцина старци, опрели бради в бастуните си. Свалихме носилката с файтонджията, озърнах се — поне още един човек ми трябваше за помощ. И току виждам, че на подпорния дирек край вратата на хотела се е облегнал някакъв дангалак. Израсъл повече от два метра — гледа ни и ни изучава. За туй говедо още има да ти разправям, но в оня момент най-любезно го помолих за услугата. Той се дотътрузи ухилен, надникна към Сеид ефенди и вика:

— Кой му изтръска вълната?

— Какво говориш? Каква вълна? — смаях се от нелепия въпрос.

— Не са ли го бъхтили? — уточни дингилът.

— Как може да мислиш тъй?! — възмутих се. — Не видиш ли, че е стар човек, болен…

— А-а, и такива съм газил — рече оня. — Щото гледам носилката. Завчера смаризих един — с такваз носилка го замъкнаха у тях.

Пропуснах тия думи край ушите си, внесохме Сеид ефенди в мрачно, влажно помещение. Отгоре имаше няколко стаи — това бе целият хотел. Друг нямаше отседнал в него и чичото зад тезгяха обеща най-добрите стаи да ни даде. Нищо добро обаче не обещаваше острата воня на нужник, просмукала всяко ъгълче на запуснатата постройка. Едва качихме носилката по гнилото дървено стълбище, а като отворихме стаята, рой хлебарки потънаха в цепнатините на дюшемето. Тая стая бе обзаведена с две издънени легла, плетен от ракита стол и пет-шест пирона, зачукани на вратата за закачалка. В едното кьоше седяха зеленясал бакърен леген и ибрик от времето на султан Махмуд.

— Файтонът чака. Отивам — обърнах се към Асие ханъм, като положихме болния в кревата.

— Къде отиваш? — нагло попита дангалакът.

Сетих се, че чака да му дам нещо.

— Доктор Октай търся — бръкнах, мушнах му бакшиш. — Знаеш ли го?

— Хѐ — аз няма да го знам! Кой, мислиш, ме тропоса?

И веднага запретна риза, оголи тумбак. Груб, дълъг кърпеж розовееше сред черната четина на корема му. Много неприлично беше да се показва тъй пред кадъната и аз посегнах да му смъкна дрехата.

— Видях, видях! — рекох. — Ако искаш, ела с мен.

Двамата тръгнахме с файтона. Там разбрах, че му викали Кайзо.

— Какво е туй име? — питам. — Да не е прякор?

— Така ме знай орталъкът34 — нацупи се той. — Ако ти трябвам, за Кайзо ще питаш.

Притрябвал си ми колкото на вълк качулка, рекох си наум и пак скритом го огледах. Тоя човек, освен гигантския си ръст, имаше още две забележителности. Едната беше четвъртитата му като куфар глава. И подстрижката беше такава, че подчертаваше отвсякъде правите ъгли. Темето му равно, гладко, тъй че ако метнеш една покривка отгоре, четирима души карти могат да шляпат. Късата брада и изхвръкналите челюсти оформяха куфара отдолу. Втората забележителност бяха ръцете му. При цялата огромност на Кайзовите телесни членове, дланите останали несъразмерно мънички, все едно бяха взети от друг човек, и то двойно по-къс от него. От джудже някакво. На всичко отгоре лявата ръка нормална на цвят, мургава като кожата му навсякъде, а дясната червена, сякаш току-що я е сварил във вряла вода. И не, да кажеш, че страдаше от екзема или че беше се наранявал, ами тъй си се родил. Голям страх имаше да бера от тая червена ръчичка, затова специално ти я описвам…

XV

Кешки35 въобще да не бяхме намерили доктора. Но той беше в дома си и аз захванах да разправям как са ни стоварили в градчето, какво се случи на парахода. Като стигнах до фелдшера, извадих бележката и сам засричах латинската му диагноза. И може би от тук започна грешката.

вернуться

34

Повечето хора.

вернуться

35

По-добре би било.

1 ... 172 173 174 175 176 177 178 179 180 ... 250
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)