Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Красич го хвана за яката и го изправи на крака, като едва не го удуши. После го захвърли върху една купчина сгънати платнища.
— Изправи се, жалък боклук — изръмжа той.
Тони успя да се надигне и опря гръб на студената стена.
— Събличай се — допълни Красич.
Тони започна да се съблича с усилие, с изтръпнали от страх пръсти. Болката в лявата ръка го затрудняваше още повече. Беше убеден, че поне два от пръстите му са счупени. Двамата мъже кръжаха около него като вълци около плячката си, докато той смъкваше постепенно дрехите си. Най-сетне се отпусна отново върху платнищата, напълно гол. Дишаше тежко, като че ли беше пробягал поне километър.
„Правят го, за да те унижат, за да те накарат да се почувстваш безпомощен. Не допускай да завладеят съзнанието ти. Не спирай да мислиш, не оставяй мозъка си да се отпуска“. Гласът в главата му прозвуча успокоително — което беше най-малкото смешно при тези обстоятелства. Но той нямаше на какво друго да разчита.
— Двамата с онази мръсница работите против нас, нали? — попита Тадеуш.
— Не, объркали сте всичко. Аз работя за Европол като консултант — съставям профил на един сериен убиец. Такава ми е специалността — съставям психопрофили на серийни убийци — отвърна Тони и се стегна, защото знаеше какво следва. Красич го срита жестоко по пищялите и той простена въпреки опитите си да се овладее.
— Погрешен отговор — Тадеуш завъртя пистолета и го хвана за дулото. — Тя е ченге, а ти й помагаш, за да ме унищожите.
Тони избърса слюнката, която се стичаше по брадичката му, и поклати глава.
— Моля ви, изслушайте ме. Това е самата истина. Карол наистина беше ченге, но вече не е. Мина от другата страна на бариерата. Злоупотреби с длъжностното си положение. Запознахме се по онова време. Опитвах се да я разубедя да не се захваща с това, което върши сега.
— Стига си лъгал — гласът на Тадеуш прозвуча неочаквано меко и тъжно. — Знам каква е истината. Как му викат? Операция в сянка. От този тип гадости, които никога не стават обществено достояние. Знам какво сте направили. Убили сте жената, която обичах, защото сте установили, че прилича на Карол Джордан. И после сте пуснали Карол Джордан за примамка. Несъмнено тя е действала, подпомагана от твоите съвети на експерт — психолог.
„Майната му“, каза си Тони. „Ако действително мислят, че нещата стоят така, няма спасение“. Но беше длъжен да настоява докрай.
— Не, моля ви, повярвайте, не беше така. Разбирате ли, Карол вече не е ченге, но все още има познати в полицията. Един от тях й показал снимка на Катерина — след смъртта й, не преди това. Показал я, защото му направила впечатление удивителната прилика — той спря, за да си поеме дъх. Това, че засега никой не го удряше, му вдъхна малко кураж. — Тя реши на своя глава да се възползва от тази прилика — за да влезе в леглото ви — и във вашия бизнес. — „Като за пребит от бой говоря доста уверено“, мина му през ума. — На мен ми се належи да дойда в Германия във връзка с разследването на серийните убийства. Става дума за човека, който убива преподаватели по психология. Трябва да сте чули за случаите по новините.
Тадеуш и Красич си размениха бързи погледи. Тони имаше чувството, че е забелязал проблясък на несигурност в очите им.
— Говоря истината — той почти изхлипа. — Надявах се, че ще убедя Карол да се откаже от сегашните си занимания, че ще успея да я вкарам в правия път. Обичам я и не искам да живее като престъпник.
Той се принуди да заплаче. Насилените ридания му причиниха адска болка в ребрата.
— И защо се мотаеше тук и оглеждаше корабите? — попита Красич. Юмрукът му се стовари върху ребрата на Тони, така че той блъсна рамото си в стоманената стена.
Тони изкрещя от болка и кръстоса ръце пред гърдите си, за да се предпази. Този път сълзите му бяха истински.
— Има заподозрян — каза той с усилие. — За убийствата. Мислим, че е шкипер. Корабът му е тук, „Вилхелмина Розен“. Трябва да ми повярвате — молеше се Тони. Забърса носа си, като се опитваше да не мисли за стичащата се по лицето му кръв.