Момчешки живот

Погледнах към русата й коса и си спомних.

Именно главата на Лейни бях видял отпуснат на рамото на Малкия Стиви Каули преди много време, на паркинга на „Спинин Уийл“.

— Внимавай! — изпищя внезапно Лейни и посегна към волана, когато над билото на хълма срещу нас с ръмжене изникна камион с ремарке и решетката му изпълни предното стъкло на Чворището като паст със сребърни зъби. Дони гледаше как Среднощната Мона расте в задното огледало и изкрещя от ужас и врътна волана. Масивните гуми на камиона изсвириха покрай нас, дълбок басов клаксон изтътна недоволството си. Обърнах се навреме да видя камиона и Среднощната Мона да се сливат в едно, а след това спортната кола изригна през задните колела на камиона и продължи напред, а влекачът си караше в обратната посока като глупавия вол на Пол Бъниан127. Дони не беше видял този магически номер — беше твърде зает да ни опази от катастрофа.

— Това беше на косъм! — каза Лейни и когато погледна назад, беше ясно, че не вижда и следа от черната кола.

Но аз знаех. Дони също знаеше. Малкият Стиви Каули идваше да спаси приятелката си.

— Ако той иска да си играе, мамка му, и аз ще си играя с него! — изкрещя Дони и кракът му потъна до пода. Двигателят на колата изпищя и цялото купе започна да вибрира, а всичко, което не бе завинтено, дрънчеше и стенеше. — Той никога не може да ме победи! Никога не е могъл!

— Намали! — молеше се Лейни, а погледът й се изпълваше с ужас. — Ще ни убиеш!

Но Среднощната Мона вече караше по петите ни, увиснала зад нас като черен реактивен самолет, хвърчащ с равна на нашата скорост. Шофьорът бе тъмен силует зад стъклото. Гумите на шевито избелиха черен пласт гума, когато Дони стисна зъби със стичаща се по лицето пот и последва опасния път. Над рева на двигателя и хлиповете на Лейни с молби похитителят ни да спре не чувах нито звук откъм Среднощната Мона.

— Хайде, кучсине! — изръмжа Дони. — Веднъж те убих! Мога и втори път да те убия!

— Ти си луд! — Лейни се бе хванала за седалката си като котка. — Не искам да умирам!

Шевито взимаше завоите с главоломна скорост и аз летях от единия край на колата до другия, а Дони се бореше с волана с всяка капчица злостна сила в тялото си. Умът ми бе разтърсен, но не и разкачен: осъзнах, докато се въртях като вчерашното пране в пералнята, че Дони Блейлок е убил Малкия Стиви Каули. Можех ясно да видя във въображението си как е станало — две коли, едната синя и едната черна, се състезават с нажежено до червено гуми по този същия път, а от ауспусите им изригват пламъци на фона на миналогодишната октомврийска луна. Може би са застанали редом един с друг, като колесниците в „Бен Хур“ и след това Дони е юрнал Чворището на една страна и задната му броня се е ударила в Среднощната Мона. Може би Малкият Стиви е изгубил контрол върху волана си или пък е спукал гума. Но Среднощната Мона бе литнала, грациозна като черна пеперуда в сребърния мрак, и бе експлодирала в огън при приземяването си. Направо чувах злостния смях на Дони, докато се е отдалечавал на скорост от горящата руина от стъкло и метал.