Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Всъщност можех да чуя злостния му смях и точно в момента.
— Ще те убия отново! Ще те убия отново! — викаше той с полудял поглед и намазаната му с брилянтин коса се вееше назад и се гърчеше като пипалата-змии на Медуза. Очевидно беше, че се крепи за реалността на косъм.
Дони настъпи спирачката.
Лейни изпищя.
Аз изпищях.
Чворището също изпищя.
Среднощната Мона вече се намираше на няма и фут от задната броня на шевито и сега ни удари.
С почти изхвръкнали от главата ми очи видях как изрисуваната с пламъци муцуна на черната кола се врязва през задната седалка. След това, като в поредица преливащи се снимки на стопкадър, Среднощната Мона започна да изпълва вътрешността на Чворището. Надуших горящо масло и прежарен метал, цигарен дим и одеколон „Инглиш Ледър“. Стиснал здраво длани върху волана и зъби — върху угарката марка „Честърфийлд“, за един съвсем кратък миг зад мен седеше чернокос младеж с очи, сини като водата в плувния басейн. Острата брадичка на грубоватото му красиво лице беше вирната като носа на „Летящия холандец“. Кълна се, че косата ми се изправи.
Среднощната Мона премина през Чворището. Мина право през предните седалки и по пътя си към двигателя шофьорът й протегна ръка и леко докосна бузата на Лейни. Видях момичето да примигва и да подскача, а лицето й пребледня като бяла коприна. Дони се присви, виейки в първобитен ужас. Бясно завъртя волана насам-натам, понеже, макар Лейни да бе сляпа за преминаващото през нас видение, той го виждаше прекрасно. После Среднощната Мона проби през предната броня. Стоповете й имаха формата на червени диаманти, а ауспусите й бълваха дим в лицето на Дони и „Шевито“ се завъртя около оста си като въртележка в увеселителен парк. Спирачките и гумите му свиреха като пияни баншита, излезли на див нощен лов.
Чух изхрущяване и тупване и литнах върху облегалката на седалката на Лейни, притиснат към нея като от невидима ютия.
— Иисусе! — изкрещя Дони.
Този път не се подиграваше с никого. Счупи се стъкло и нещо се удари в корема на колата, и, разкъсвайки шумно храстите и задирайки ниските клони, шевито се спря с нос, заровен в дига от червена пръст.
— Ии-ии-ии-ии! — Дони виеше като куче с премазан крак.
Вкусих кръв и усещах носа си така, сякаш е бил вкаран наобратно през лицето ми. Видях похитителя ни да се оглежда диво; на челото му, както и отстрани на слепоочията, косата бе посивяла.
— Убих го! — изписка той с висок и замаян глас. — Убих проклетото копеле! Среднощната Мона изгоря! Видях я да гори!
Лейни се взираше в него с разфокусирани очи и цицина с размер на яйце, надигаща се на зачервеното й чело. Прошепна задавено:
— Ти… уби…
— Убих го! Трупясах го! Литна от пътя! Бууум, гръмна! Буум!
Дони започна да се смее и изпълзя през прозореца от страната на шофьора, без да отваря вратата. Лицето му беше подуто и мокро, очите му бяха изпъкнали и луди. С олюляване започна да навърта кръгчета, предницата на джинсите му бе увиснала и мокра от урината.
— Тате? — изплака. — Помогни ми, тате!
След това започна да бърбори и да хлипа, и се покатери по насипа от червена пръст на път за гората отвъд.
Чух щракване.
Лейни беше посегнала към пода и бе взела пистолета му. Беше издърпала предпазителя и сега се прицелваше в борещата се, полудяла отрепка, която хълцаше за татенцето си.
Ръката на Лейни трепереше. Видях пръстът й да се стяга на спусъка.
— По-добре недей! — казах.
Пръстът й не ме послуша.
Но ръката й ме чу. Помръдна с инч. Пистолетът гръмна, но куршумът само изби парче червена пръст. Тя продължи да стреля, още четири пъти. Четири нови червени гейзерчета, литнали във въздуха.
Дони Блейлок хукна към пожълтялата гора. Заплете се в клоните за момент, и, докато се бореше да се освободи, клоните разкъсаха ризата на гърба му. Той побягна нататък, но продължавахме да го чуваме как се смее и плаче, докато ужасният звук не заглъхна и не изчезна.
Лейни сведе глава и притисна длан към очите си. Гърбът й започна да потрепва. Тя издаде ниско, стенещо хлипане. Вече започвах да усещам носа си като запален.