Момчешки живот

Г-жа Грейс беше добре. Наложи се да бъде отведена в болницата в Юниън Таун, но куршумът не беше разкъсал нищо, което не може да бъде зашито. Струваше ми се, че не е никак лесна работа да тушираш някой като г-жа Грейс.

Това е историята за Лейни и Малкия Стиви Каули, както я научих по-късно от татко, който пък я научил от шерифа: Лейни, която избягала от дома на седемнайсет, срещнала Дони Блейлок, докато била стриптийзьорка в „Порт Саид“ в Бирмингам. Той я убедил да дойде да работи за семейния му „бизнес“, като й обещавал всякакви чудеса от рода на големи мангизи и забавления, и я убедил, че момчетата от военновъздушната база наистина знаят как да се разделят с чека със заплатата си. Тя дошла, но скоро след като пристигнала при г-жа Грейс, когато била отскочила до „Улуърт“ в Зефир, за да обнови летния си гардероб, срещнала Малкия Стиви. Може и да не е било любов от пръв поглед, но било от втори. Тъй или иначе, Малкия Стиви окуражавал Лейни да напусне г-жа Грейс и да влезе в праведния път. Били започнали даже да говорят за сватба. Г-жа Грейс била добронамерена, понеже не искала при нея да стоят момичета, които не могат да вложат душа и сърце в работата си. Но Дони Блейлок си въобразявал, че е приятел на Лейни. И бездруго мразел Малкия Стиви, понеже колкото и да искал да го отрече Дони, Среднощната Мона можела да остави Чворището да й диша прахта по всяко време. Така че бандитът решил, че единственият начин да запази Лейни на работа е да разкара Стиви от картинката. Катастрофата и изгарянето на Среднощната Мона били крах и за мечтите на Лейни и от този момент нататък вече не й пукало какво прави, с кого или къде. Както г-жа Грейс казала, че оттогава станала груба като паве.

Последното, което чух за Лейни беше, че тя се прибира у дома, пораснала и помъдряла.

И тъжна също така.

Но кога пък някой е казвал, че всички приказки задължително имат щастлив завършек?

Част от тази информация стигна до мен право от устата на мръсника. Дони се намираше зад решетките в зефирския затвор, който пък беше до сградата на общината. Фермер с много голяма карабина го беше намерил да танцува с плашилото му. Видът на железните решетки пред очите му позакова част от разхлопаните дъски на Дони и той излезе от лудостта си достатъчно, че да признае, че е избутал Малкия Стиви от пътя. Ясно беше, че този път този Блейлок няма да избяга от дългата ръка на закона, ако ще и тази ръка да стискаше пачка от парите на семейството му.

Ноември докосна дворовете в Зефир със заскрежени пръсти. Хълмовете бяха станали кафяви, листата падаха. Когато някой стъпеше върху тях, пукаха като малки фойерверки. Чухме ги във вторник вечерта, когато огънят бумтеше в камината, татко си четеше вестника, а мама се ровеше в готварските си книги за нови рецепти за пайове и торти.

Татко отвори вратата, когато на нея се почука. Шериф Джуниър Талмадж Еймъри стоеше под лампата на верандата, смръщен и изопнал и бездруго дългата си челюст. Стискаше здраво шапката си в ръка. Яката на якето му беше вдигната — навън бе студено.