Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Обърна се при приближаването на Трийсет и четири. Бившият роб бе започнал да носи екипировка, свалена от телата на офицери на свободните мечове, и създаваше впечатление на безупречна военна опрятност: всеки сантиметър от бронята му беше щателно лъснат и всички закопчалки блестяха.
— Значи е готов? — попита Френтис.
— Излекуван и напълно способен да язди, братко. Но все още отказва да говори.
— Необичайно. Обикновено не могат да млъкнат, след като осъзнаят какво си.
— Кой съм — поправи го Трийсет и четири с нетипична твърдост в гласа. — „Какво“ бях по-рано.
— Да. — Френтис му се усмихна извинително. — Ами хайде да го отпратим по пътя му, а?
Воларианецът беше отказал да им съобщи името си, но те го бяха разбрали от кореспонденцията, открита в обоза на батальона му.
— Почитаеми гражданино Варек — поздрави го весело Френтис и приклекна до него в сянката на акацията, към която бе окован. — Надявам се, че се чувстваш по-добре?
Варек седеше облегнат на дънера, а лицето му не издаваше друга емоция освен кипящата ярост, която преобладаваше у него, откакто се бе събудил и бе открил, че е окован, а батальонът му — унищожен.
— Имам добри новини — продължи Френтис и даде знак на Трийсет и четири да отключи оковите. — Чака те свобода.
Изражението на Варек стана предпазливо, Френтис забеляза как той потисна слабата искрица надежда, която замъждука в очите му.
— Не е никакъв номер, уверявам те. — Френтис хвана веригата и я дръпна настоятелно. Воларианецът се изправи, а предпазливите му очи не спираха да шарят в очакване на нападение. Френтис го поведе през двора: знаеше, че той ще огледа добре множеството трениращи бивши роби. Греблото ги чакаше на сводестия портал на вилата с кон, оседлан и натоварен с провизии за няколко дни път.
— Това е твоят кон, нали? — попита Френтис, като свали оковите от китките на Варек.
Сега воларианецът беше малко по-малко предпазлив. Разтърка зачервената плът, докато местеше поглед от Френтис към коня.
— Няма да предам народа си — заяви той. Това бяха първите му думи, откакто се бе свестил. — Независимо от наградата.
— Това трудно може да се нарече награда — каза Френтис. — Предполагам, знаеш как ще те посрещнат в Нова Кетия — победения, опозорен син на един почитан баща. Срамът ще е непоносим, но преди да се самоубиеш, моля те, съобщи на мъчителите си, че това, което се случи тук, скоро ще се случи и на тях. Преди годината да е свършила техният град ще падне и всяка жива душа, която държат в окови, ще бъде свободна. Ала моята кралица е милостива и е готова да им предложи условия.
Воларианецът въздъхна и поклати глава.
— Ти си луд.
— Нека отворят градските порти и разчистят стените от защитници. Всички свободни мечове да сложат оръжие и всички роби, включително варитаите и куритаите, да бъдат освободени. Градът ще стане собственост на кралица Лирна Ал Ниерен, която ще обяви справедливо преразпределение на земите и богатствата, когато му дойде времето. — Той пристъпи към Варек и заговори тихо, усещаше как гневът се трупа отново в него. — Ако не се съгласите с тези прещедри условия, градът ви ще бъде сринат до основи и всеки въоръжен воларианец в него — убит.
Варек кимна към множеството новобранци.
— Наистина ли вярваш, че тази паплач е способна да превземе Нова Кетия? Да не мислиш, че Управителният съвет ще седи със скръстени ръце, докато вие настъпвате? Ще бъдете смазани още преди да зърнете града, а всяко от тези псета, което все пак оцелее, ще бъде одрано и оставено да изгние на слънцето, и то ако има късмет.
Френтис само се усмихна.
— Изглежда, вестите пътуват бавно. — Той се приведе още по-близо към Варек. — Вече няма Управителен съвет. Сега ви управлява императрица и, повярвай ми на думата, тя ще гледа и ще се смее, докато сравнявам града ви със земята.
— Каквото и да ме чака, ще го изтърпя — заяви Варек с абсолютна увереност. — Готов съм да понеса хилядолетни мъчения само за най-малкия шанс да се добера пак толкова близо до теб.
— Тогава по-добре първо инвестирай в малко уроци с меча. — Френтис се обърна към Греблото. — Ескортирайте почитаемия гражданин до залез-слънце. Ако хвърли и един поглед назад, убийте го.
Новото ѝ тяло е по-силно от онова, което е оставила на брега, скача и се върти с цялата бързина и прецизност, на които тя може да се надява, и все пак…
— Усещаш го, нали? — пита Пратеника, изтегнат в един стол на балкона. Носи тяло на арисай, един от малкото с Надарена кръв, висок и слаб. Зад него стоят още шестима, също Надарени, и макар лицата им да са различни, израженията им са досущ еднакви. Тя никога не е виждала толкова голяма част от него и го намира за трудно поносимо: един винаги е бил повече от достатъчен.