Огнената кралица

Не всички роби във вилата бяха избити при бягството на господаря им — някои бяха работили на полето, когато бе започнала касапницата. Хората на Френтис забелязаха много от тях да бягат в различни посоки, макар че едно солидно малцинство се добра до вилата, предпазливи и смаяни от радушния прием, който получиха. Някои се свлякоха от скръб при вида на убитите си събратя, най-вече мъже ридаеха над мъртви жени. Бракът между роби беше забранен, но където и да идеха, те виждаха признаци, че хората са способни да изградят собствени връзки независимо от пречките и заплахите, стегнали живота им. Точно на тези измъчени души Френтис даде собственика на вилата, когато Ренсиал се върна на следващия ден, помъкнал нещастния чернодрешко зад коня си, с вързани ръце и запушена уста.

— Той имаше жена и деца — докладва Ренсиал, докато робите се сключваха около бившия си господар, надигнали ножове и камшици. — Пуснах ги да си вървят.

— Разбира се, инструкторе. — „Те винаги се молят.“ Френтис загледа как чернодрешкото падна на колене, вдигнал умолително вързаните си ръце. Беше висок мъж с впечатляващо телосложение и вид на войник, което се потвърждаваше и от множеството военни сувенири, открити във вилата. „Може би е прочут офицер? Вилата, семейството, робите. Всичко това плод на бляскава кариера. Награда за герой.“ Сега съвсем не изглеждаше геройски, беше просто един ужасѐн напикан мъж, който моли за живота си. „Те винаги се молят.“

Когато мъчението започна, Френтис се извърна и отиде при Иллиан, която бе заета с обучението на последната партида новобранци. Сега жителите на Кралството бяха по-малко, но броят им бе започнал да расте след победата над ескетийския гарнизон — свободните мечове, оставени да избягат, бяха разнесли вестта за бедствието с впечатляваща скорост. За броени дни в планината при тях бяха пристигнали сто или повече бежанци и само за месец числеността на армията им нарасна до над четири хиляди. Изхранването на толкова много гърла бе принудило Френтис да заповяда придвижване на северозапад, към богатите земеделски райони, които се простираха към Нова Кетия, и тази вила беше първата завладяна.

Той погледа за кратко време упражненията и остана доволен от лекотата, с която Иллиан строяваше новобранците, показвайки целия авторитет на инструктор на плаца в Дома на ордена. Тя ги учеше да боравят с тоягата, основа за по-късното използване на алебарда или копие, но също така признак, че все още нямаха достатъчно оръжия. Френтис беше пратил бившия ковач да работи в ковачницата на вилата със заповеди да превърне изобилния запас от земеделски сечива в колкото се може повече остриета на брадви. Това означаваше, че ще трябва да се задържат тук известно време, може би седмици, и забавянето го дразнеше. Обзет от желание да запази импулса на техния бунт, той беше пратил Лекран и Ивелда в противоположни посоки с отряди от по двеста бойци и заповед да освободят възможно най-много роби.