Върховният повелител

— Явно имате навика да нарушавате правилата, Акарин Делвон.

— Просто изчаквах момента, когато ще имам нужда от вас – додаде Акарин.

Лицето на магьосника стана сериозно.

— Гилдията ви викаше – каза той. – Като че ли те имаха нужда от вас. Защо не им отговорихте?

Акарин огледа кръга Крадци.

— Защото Гилдията не трябва да знае, че сме тук.

В очите на Крадците проблесна интерес.

— И защо? – попита Савли.

Сери пристъпи напред.

— Историята на Акарин не е кратка. Можем ли да донесем още столове?

Мъжът, който ги беше посрещнал на вратата, излезе от стаята и се върна с два обикновени дървени стола. След като всички седнаха, Акарин огледа лицата на събралите се и си пое дълбоко дъх.

— Първо нека ви разкажа как се сблъсках със сачаканците – започна той. Докато набързо им описа срещата си с Дакова, Сония наблюдаваше лицата на Крадците. В началото те го слушаха спокойно, но когато започна да описва ичаните, на лицата им се изписа тревога и безпокойство. Той им разказа за шпионите и как е вербувал Сери да ги издирва за него; те погледнаха стария приятел на Сония изненадано и заинтригувано.

Докато им разказваше за изгнанието им в Сачака, Савли изсумтя презрително.

— Хората във вашата Гилдия са големи глупаци – каза той. – Трябвало е да ви задържат тук, докато не разберат дали ичаните съществуват.

— Може би е по-добре, че не го направиха – каза Акарин. – Ичаните не знаят, че съм тук, и това ни дава предимство. Макар да съм по-силен от всеки магьосник в Гилдията, аз не мога да победя осем ичани. Двамата със Сония можем да победим един от тях, ако го отделим от останалите. Но ако ичаните разберат, че сме тук, те ще останат в група и ще ни намерят. – Той огледа хората. – Затова не отговорих на призивите на Гилдията. Ако те разберат, че съм тук, ичаните ще го научат от съзнанието на първия заловен магьосник.

— Но ти го разкри на нас – отбеляза Савли.

— Да. Това също е риск, но не толкова голям. Очаквам хората в тази стая да стоят далеч от сачаканците. Всички слухове за нашето присъствие могат да бъдат отхвърлени като безсмислици.

— Значи искаш това от нас? – попита Рави.

— Искат да им помогнем да примамят един сачаканец по-далеч от останалите – отвърна Зил.

— Да – потвърди Акарин. – И да ни дадете достъп до плановете на Пътя на крадците под целия град.

— Те не включват всички части от Вътрешния кръг – предупреди го Савли.

— Но повечето сгради са празни – каза Зил. – Заключени са, обаче за нас това не е проблем.

Сония се намръщи.

— Защо са празни сградите?

Жената я погледна.

— Кралят нареди на Домовете да напуснат Имардин. Чудехме се защо, докато Сенфел не ни разказа за пораженията при Крепостта и Калия.

Акарин кимна.

— Гилдията е осъзнала, че всички в Имардин са потенциален източник на магия за ичаните. Сигурно са посъветвали краля да опразни града.

— Но той е казал само на Домовете да напуснат, нали? – каза Сония. Когато Крадците закимаха, тя тръсна гневно глава. – Ами останалите?