Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Да ги изоставя ли?
— Да, мислят си, че сте ги оставили сами.
— И защо? Казаните им са пълни. Получават редовно парите си. Не са гладни или без покрив. Пък и кой им е казал, че сме изоставили сабята на победата? Мислите ни отново са в походите. Но този път трябва да сме по-подготвени. Може ли падишахът да забрави своите поданици?
Значи на вратата отново чукаше война. Каква ли беше целта този път? Макар да изгаряше от любопитство, Хюрем не се осмели да попита. Вместо това кимна с глава, съгласявайки се със Сюлейман:
— Разбира се, че не може. Но не виждат господаря ни толкова често, колкото преди. А и откакто се е завърнал от Египет, Ибрахим ага не подава носа си от своя дворец. Може това да е породило у тях усещането, че са изоставени.
Султан Сюлейман се надигна и дълго време се взира в очите на Хюрем. По лицето му се изписа палаво изражение. Изведнъж сложи ръка на устата си и се опита да овладее смеха си, но не успя. Той избликна измежду пръстите му. Падишахът му даде свобода и дръпна ръка от устата си.
— Ти казваш, че…
Макар че няколко пъти повтори тези думи сред ураган от смях, той не можа да ги довърши.
Докато Хюрем се опитваше да разбере какво беше казала, че толкова да го разсмее, Сюлейман, успокоен, попита:
— Ти казваш, Хюрем, че и войниците, и народът се бунтуват, понеже и падишахът, и великият му везир не излизат от прегръдките на жените си, така ли?
Лицето на Хюрем пламна. Изобщо не беше предполагала, че думите ѝ ще бъдат извъртени така. Можеше ли да говори така на самия падишах, на Сюлейман? Какво щеше да прави, ако сега той отвърнеше: „Щом е така, няма да се виждам с теб за известно време“.
Да си беше държала устата затворена, разсърди се на себе си тя. Това си бе проява на невъзпитание. Ами ако падишахът се разгневеше? Неговата ярост означаваше смърт. Само с една дума бе разпоредил обезглавяването на бейлербея на Румелия Хюсрев паша — съпруг на втората му сестра. Хюрем не знаеше какви бяха вината и грехът на мъжа, но вдовицата — сестрата на Сюлейман — навсякъде пръскаше ярост и ненавист срещу брат си: Дано скоро отново облечем траурните си дрехи! Но този път за нашия брат!
Нима Сюлейман, който не пожали собствената си кръв, щеше да се смили над една наложница?
— Надявам се Негово Величество да не се е ядосал на безсрамието на наложницата си — измърмори тя притеснено. — Страх ме е, че след този смях ще последва гневът на султана.
Сюлейман, чиито очи вече се бяха насълзили от смях, възрази:
— Не. Бог да те поживи. Как ще се ядосам на вярна дума? Права си. И падишахът, и везирът се търкалят в постелите на жени, да не е лъжа? И двамата са изморени от любов. Горката държава е в ръцете на двама лудо влюбени, на това се смея. Освен това ти така и не повиши Ибрахим в паша, все го наричаш „ага“ и това ми е забавно, Хюрем ханъм.
Ледената вълна се отдръпна от сърцето на Хюрем. Тя доближи кокетно до младия владетел.
— Дори да си ага в служба на Негово Величество султана, е висока чест, нали?
Султанът отново избухна в такъв кикот, та чак го заболя коремът. Щом се поуспокои, той каза с глас, пълен с обич, който вля още нежност в душата на момичето:
— Кажи ми, нима прекрасната Хюрем се оплаква, че Сюлейман не излиза от лег…
Тя моментално покри устните на падишаха със своите.
— Пепел ви на устата — прошепна. — Моят султан дарява Рая на своята робиня. Отсъствието му дори и за нощ я хвърля в огъня на Ада.
— В такъв случай какво да предприемем, за да престанат моите поданици да се чувстват изоставени?
Хюрем не можа да повярва на ушите си. Султан Сюлейман се допитваше до нея. Не до Ибрахим, а до нея! След съветите на онова хърватско псе за първи път се интересуваше какво мисли тя. Развълнува се.
— Страхувам се да не би отново да ви разсмея с невежеството си — каза.
— Няма, няма, не се бой. След като душата ми не може да издържи без теб, какво трябва да направим, че и войниците, и народът да са доволни?
— Ами, мисля си, да организирате тържество например…
— Тържество ли?
— Да. Голямо тържество, достойно за славата на Негово Величество султана.
Когато видя, че Сюлейман изпадна в размисъл, Хюрем продължи още по-въодушевена:
— Да е невиждано празненство! Да продължи с дни! Вашите войници и народът да идват и да гледат. И приятелите, и враговете да видят силата ви. Приятелите да се радват, а враговете да се боят. Бедните да бъдат заситени, голите — облечени. А господарят ни да участва в тържеството и да покаже красивото си лице пред своите поданици.