Приключенията на Казанова

Няколко дни по-късно стана дума за това, че съм имал нещастието да остана без нито един хелер в лазарета на Анкона.

— Въпреки това — разказах й, — аз се влюбих там в една млада и красива гръцка робиня и заради нея едва не наруших санитарните предписания.

— Как стана тава?

— Уважаема госпожо, вие сте сама и аз не съм забравил вашите заповеди.

— Значи, е много неприлично?

— Не, но не бих желал да ви го разказвам пред други.

— Добре тогава! — усмихна се тя. — Отменям заповедта, както господин Д. Р. предсказа. Говорете!

Описах й всички подробности и напълно вярно цялото приключение и понеже виждах, че тя се замисли, преувеличих нещастието си.

— Какво разбирате под нещастие? Според мен гъркинята е за съжаление, не вие. Не сте ли я виждали повече?

— О, да, но не смея да ви го кажа.

— Продължете до края! Това е глупост. Кажете ми всичко. Готова съм да чуя от вас дори някоя лоша шега.

— Съвсем не, уважаема госпожо! Това беше една много сладка, макар и непълна наслада.

— Разкажете! Но не наричайте нещата с истинските им имена, това е най-важното.

Вследствие тази нова заповед аз й разказах, без да я гледам в лицето, за срещата си с гъркинята в присъствието на Белино и за недовършения любовен акт, който извършихме по едно висше вдъхновение до момента, когато прелестната гъркиня се изтръгна от обятията ми при завръщането на господаря й. След това прехвърлих разговора на друга тема.

Щастието, което и в най-отчаяните ситуации не ме бе изоставяло, и в този случай не искаше да ме третира както лоша мащеха. Моята красавица си поряза пръста доста дълбоко, извика от болка, протегна нежната си ръка и ме помоли да изсмуча кръвта. Ако читателят ми е влюбен, или е бил някога такъв, той ще отгатне как изпълних приятната си задача. Какво е една целувка? Не е ли тя палещото желание да се слеем с любимото същество? А кръвта, която аз изсмуках от тази прелестна рана, какво беше друго, ако не една частица от обожаваното от мене същество? Когато свърших, тя ми благодари нежно и ми каза, че би трябвало да изплюя кръвта.

— Тя е тук! — казах аз, като поставих, ръка на сърцето си. — И Бог знае каква наслада ми е доставила.

— Вие сте погълнали кръвта ми с наслада? Не сте човекоядец, надявам се?

— Не съм, уважаема госпожо, но бих се страхувал да не ви оскверня, ако оставя да бъде изгубена дори една капка.

Една вечер разговорът стигна до радостите на предстоящия карнавал и се чуха горчиви оплаквания, че нямало да има театър. Предложих веднага услугите си да се погрижа на мои разноски за една театрална трупа, ако се наемат веднага всички ложи и ми се даде изключителното право да държа банката на фараон. Нямаше време за губене, понеже карнавалът наближаваше и аз трябваше да отида в Отранто96. Предложението ми се прие с радост и генералът ми даде една фелука97 на разположение. За три дни всички ложи бяха закупени и един евреин взе целия партер, с изключение на два дни през седмицата, които запазих за себе си. Карнавалът тази година беше много дълъг, затова имах изгледи за успех. Казват, че театралното предприемачество била трудна професия, но аз мога да твърдя обратното.