Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Какво има? — попитах.
— Не съм сигурна — отвърна сестрата, — но не ми харесва шумът на сърцето му. — Изведнъж доби силно притеснен вид, стиснала устни, докато слуша.
Погледнах Графинята, която имаше вид сякаш току-що са я простреляли в корема. Стоеше заловена за единия край на таблата на леглото. Отидох до нея и я прегърнах през рамо. Нито един от двама ни не каза нито дума.
Най-сетне сестрата ядосано каза:
— Не мога да повярвам, че никой досега не го е забелязал. Синът ви има дупка в сърцето! Сигурна съм. И сега чувам обратното стичане на кръвта. Или е дупка, или е дефект в някоя от клапите. Съжалявам, но в това му състояние не може да го отведете у дома. Незабавно трябва да повикаме кардиолог-педиатър.
Поех дълбоко въздух и кимнах бавно, безсмислено. После погледнах към Графинята, облята в сълзи, плачеща безмълвно. В този миг и двамата осъзнахме, че животът ни се е променил из основи.
Само след петнайсет минути се озовахме в недрата на болницата, в малка стая, пълна с модерно медицинско оборудване — редици компютри, монитори с всякакъв размер и форма, стойки за кръвопреливане и малка масичка за преглед, на която лежеше голичкият Картър. Осветлението бе намалено и нещата се ръководеха от висок, слаб лекар.
— Ето тук, виждате ли? — попита докторът. Левият му показалец сочеше черния компютърен монитор, изобразяващ по средата четири амебоподобни кръга — два червени и два сини. Всеки кръг бе колкото сребърен долар в диаметър. Бяха свързани и бавно и ритмично се изпразваха един в друг. В дясната си ръка докторът държеше малък уред с формата на микрофон, който притискаше до гърдите на Картър и го движеше с бавни кръгообразни движения. Червените и сините езерца представляваха ехо-отражения от движението на кръвта на Картър през четирите отделения на сърцето му.
— И вижте това — добави. — Втората дупка — малко по-малка, но я има, между предсърдията.
После изключи ехокардиографа и каза:
— Изненадан съм, че синът ви не е получил конгестивна сърдечна недостатъчност. Отворът между камерите е голям. Не изключвам вероятността през следващите няколко дни да ни се наложи да го отворим, за да оперираме сърцето му. Как е с храненето? Поема ли от шишенцето?
— Почти никак — рече тъжно Графинята. — За разлика от дъщеря ни.
— А поти ли се по време на хранене?
— Не съм забелязала — поклати глава Графинята. — Просто яденето не го вълнува.
— Това се получава поради смесването на окислена с неокислена кръв — кимна докторът. Самият процес на поемане на храната го натоварва силно. Един от първите признаци на конгестивна сърдечна недостатъчност у бебетата е потенето по време на хранене. И все пак съществува шанс всичко да се оправи. Отворите са големи, но изглежда взаимно се уравновесяват. Създават градиент на налягане, който минимализира обратното оттичане. Единствено благодарение на това все още не проявява симптомите. Но не можем нищо да кажем предварително. Ако през следващите десет дни не изпита сърдечна недостатъчност, вероятно ще се оправи.
— А какви са шансовете да изпита сърдечна недостатъчност? — попитах.
— Фифти-фифти — сви рамене лекарят.
— И ако изпита сърдечна недостатъчност? — запита Графинята. — Тогава какво ще правим?
— Ще започнем да му даваме диуретици, за да не задържа течност в белите дробове. Има и други лекарства, но да не избързваме. А ако лекарствата се окажат неефикасни, ще трябва да го отворим, за да зашием отвора. Съжалявам за неприятната вест — усмихна се лекарят съчувствено, — но нищо друго не можем да направим, освен да изчакаме. Можете да се приберете с бебето у дома, но ще трябва внимателно да го наблюдавате. При първия признак на потене или задъхване — та дори и на отказ да поеме храна от шишето, — веднага ми се обаждате. От всяко положение, след седмица пак ще трябва да го прегледам — Тука бъркаш, приятелче! Следващата ми спирка е в болницата „Кълъмбия Презвитериън“, където има доктор, завършил в Харвард! — и да му направя нова ехокардиография. Надявам се, че дотогава отворът ще е започнал да се свива.
Двамата с Графинята моментално наострихме уши. Усетил лъч от надежда, моментално запитах:
— Искате да кажете, че има възможност отворът сам да се свие?
— О, да, може би съм пропуснал да ви го спомена — Точно тази малка подробност, нали, скапаняк такъв! — но ако не получи никакви симптоми през първите десет дни, най-вероятно е именно това да стане. Защото с растежа на сина ви ще расте и сърцето му и постепенно ще свива отвора. Към петия му рожден ден може и напълно да се е затворил. А дори и да не се затвори докрай, толкова ще се е смалил, че няма да му създава никакви проблеми. Така че, както вече казах, всичко опира до първите десет дни. Не мога да ви опиша колко важно е да го наблюдавате непрестанно. Не бих го оставял без надзор за повече от пет-шест минути.