Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Стаята потъна в мрак.
Тави падна право надолу и усети как мечът на Наварис разсече въздуха там, където стоеше до преди миг.
Наварис изруга и той усети как движенията й се забавят в опит да го намерят, да почувстват неговия меч. Боят продължи в тъмното. Наоколо се чуваше разнообразен шум.
Мъж изпищя и той чу глух звук от сблъскали се тела. После Наварис изсъска и Тави почувства как мечът й се приближава към него — кръг студена, смъртоносна стомана, очертана от острието й, се появи пред вътрешния му взор.
Силата на удара й беше ужасна, както физически, така и в силата на магията, стояща зад него, тя беше изпълнила стоманата с цялата сила на безумната си воля. Тави трябваше да срещне тази сила със своята собствена, в противен случай мечът на Наварис щеше да разреже меча на Тави, а след това и самия него. Той се изви, вложил силата и магията си в собственото си острие, и нанесе удар, който би трябвало да срещне меча на Наварис, яростно концентриран върху собствения си меч.
Остриетата се срещнаха. Стомана звънна в стомана, звукът беше висок, чист и пронизителен. Избухна ослепителен дъжд от искри и Тави видя застинало изображение на стаята: Наварис, със стиснати в омраза зъби. Кайтай, с разбита устна, от която течеше кръв, бореща се с облечен в броня мъж за притежание на меч. Исана, застанала на колене, с изражение на лицето по-студено и по-ужасно, отколкото можеше да си представи, протегнала ръка към мъж, който се търкаляше по земята с изцяло покрита от сфера мръсна вода глава.
След това мракът се върна и Тави направи няколко крачки встрани, преди да замръзне отново. Той отчаяно стисна зъби. Другите се нуждаеха от помощта му, но той не смееше да се придвижи към тях. Звукът щеше да подскаже на Наварис къде точно стои и ако той не концентрира всяка капка от вниманието си върху нея, никога нямаше да може да отблъсне атаките й.
Отново мечът на Наварис се приближи към него и отново той го посрещна със своя. В светлината на искрите от удара той видя мъж в броня да лети с гръб през стаята и Варг да стои над Кайтай с протегнати ръце. Ерен лежеше неподвижно на пода. Тялото на Арарис беше извито в дъга от усилия или болка, докато той се опитваше да освободи краката си изпод развалините.
Тави отстъпи две крачки назад и отново замръзна, безмълвно проклинайки Наварис, в отчаяно очакване на следващата й атака.
Той беше напълно неподготвен, когато огромна ръка падна на рамото му и само острата ръждиво-мухлясала миризма на канима го спря да се обърне и да удари от страх.
— Алеранецо — изръмжа Варг. — Всичко свърши. Последвай ме.
— Води — прошепна Тави.
Варг държеше ръката си на рамото на Тави и грубо го насочваше. Тави напълно се довери на водачеството на канима.
Ако преди това чувстваше, че Наварис може да съкрати дистанцията и да го убие, ако се опита кротко да се отдръпне от нея, сега, без някой способен да я насочва, тя нямаше да посмее да го гони сляпа. Затова Тави премина на бяг, вярвайки, че Варг ще насочи стъпките му.
Те излязоха в сравнително светлата нощ навън, Кайтай с усилие вървеше плътно зад тях, невъоръжена, с Ерен, преметнат през рамото й.
Тави пое водачеството и ги поведе зад ъгъла, където нямаше да се виждат от входа на къщата.
— Ерен — прошепна Тави.
Кайтай внимателно го положи, подкрепяйки отпуснатото му тяло. Малкият курсор с огромни усилия си поемаше въздух, сякаш го правеше през тънка сламка, давещи хрипове придружаваха дишането.
На шията му имаше синини, които вече започваха да потъмняват и изглеждаше много вероятно трахеята му да е смазана. Очите му бяха изцъклени и нефокусирани, а гърдите му често се надигаха в опит да поемат достатъчно въздух.
— Какво ще правим? — попита Кайтай.
— Той се нуждае от призовател на вода — отговори Тави.
Варг се отпусна на колене пред Ерен и надникна в гърлото му. После изръмжа:
— Дай ми перо.
— Какво? — объркано попита Тави.
Кайтай обърна чантата си и започна да рови в съдържанието. Тя отвори някакъв пакет и протегна перо за писане.
Варг го взе и с бързо движение на ноктите си отряза дълго около два инча парче. Вдигна го към светлината и присви очи.
После свали ръка и с единия нокът цепна гърлото на Ерен.
Тави изпищя и се опита да хване Варг за китката. Канимът изръмжа и проговори:
— Няма време за това.
За миг Тави се вгледа във Варг, после седна обратно на пети и кимна.