![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Подминаха само един кораб в движение — стар плоскодънен търговец, нагазил опасно ниско във водата; платната му бяха провиснали парцаливо, палубата представляваше бъркотия от оплетени въжета, а жилавият сивокос напански капитан ревеше жестока обвинителна реч към засуетилия се екипаж. Сивогрив се изненада от издялканото в прогнилото дърво на носа име; не вярваше, че някой ще се осмели да използва името Рагстопър след похожденията на предишния му носител, собственост на пиратския главатар и наместник на Ласийн, познат навремето като Навъсения, брат на Урко — Картарон Черупката.
Но загадката на Рагстопър трябваше да почака, понеже моряците сочеха към пристана и викаха слисано. Там, скупчени като войска от сенки, чакаха оцелелите гвардейци. Дори докато корабът се приближаваше, още прииждаха по главните улици, обкръжени от граждани с приготвени оръжия, при все че никой не нападаше. По-скоро ще да е било договорено неофициално примирие — може би щом е станало очевидно, че Гвардията не иска нищо друго, освен да се оттегли, а гражданите бяха повече от доволни да я подтикнат към това. Всички изглеждаха вцепенени от огромния взрив, а сипещата се страховита бяла пепел ги правеше неразличими — еднакво бледи призраци, всичките еднакво неестествено смълчани.
Сивогрив надзираваше качването на оцелелите и разпозна Бляскавата, легнала на приспособен за носилка плот на маса, под грижите на маговете Обетници Опушения, Лор-син и Шел.
— Отведи ни на запад — изпъшка тя, пребледняла от загубата на кръв; дългата й коса бе залепнала на лицето, сплъстена от пот.
— Скинър?
Тя махна с ръка.
— Ще ни намери.
Последният качил се от каменния пристан гвардеец бе Обетникът по име Черния. От него капеше вода, той оглеждаше растящата тълпа граждани на Унта, която все повече се доближаваше и крещеше обиди. Полетяха парчетии боклук.
— Трябва да тръгваме! — викна Сивогрив.
Неохотно, с накуцване, мъжът напусна пристана. Камъни, строшени керемиди, отпадъци и зеленчуци валяха върху тях, а множеството ревеше; някои даже пускаха презрителни подигравки. Сивогрив заповяда ускорено гребане и попита Черния:
— Какво е това?
— Нищо. Ти не беше… ето ги гадовете!
Обетникът посочи и се хвърли към релинга, та за малко да падне от кораба.
Ниско долу във водата под един от кейовете, малобройният екипаж на лодка махаше на прощаване. Сивогрив разпозна пристанищната стража. Един от тях, мършав сипаничав човек, се изправи и оголи задника си към тях, докато набитата жена в броня до него не го ритна във водата. Зяпачите ревнаха одобрително.
— Кълна се в Гуглата, ще ви пипна! — крещеше Черния, а водата между тях се увеличаваше. — Кълна се!
Щом корабът се изравни с вълнолома на залива, там се оказа претъпкано с младежи, размахали юмруци. Гвардията напускаше залива под съпровода на далечни подигравки и хвърлен боклук. От борда на отдалечаващия се кораб Сивогрив гледаше размахалите ръце момчета. Мислите му се насочиха към Гвардията и нейния обет. Как можеха да се надяват да освободят гражданите от управниците им, след като те толкова явно не желаеха да бъдат освободени? Изглежда Гвардията бе изживяла времето си. Въпреки това, от събраните досега разузнавателни данни излизаше, че другаде поривът да се премахне имперското управление бе стигнал твърде далеч. От заповедите на Бляскавата да се движи на запад той предположи, че Обетниците искат да се свържат с това движение. Ала бе притеснен. Опитът му с властта му беше показал, че нито едно празно пространство не се запазва такова за дълго време. Питаше се с какво ли това движение за отделяне — или пък Обетниците — възнамеряват да заменят имперското управление?
На следващия ден, ескортирана от петдесет редовни малазански войници, императрица Ласийн прегледа щетите от взрива на Имперския арсенал. Тя си проправи път през все още димящата гола изровена пръст на кратера от експлозията — по-широк от хвърлей камък — където някога се възправяха Арсеналът и околните постройки. До нея пристъпваше Хавва Гулен.