Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Ласийн я изгледа мълчаливо и после извърна поглед.

Хавва реши, че е казала достатъчно. Другите сведения трябваше да почакат, вероятно завинаги. О, императрице моя! Ти си сама; стените, които издигна около себе си, отделиха всички от теб. Самомнение ли беше това? Презрение? Неумение да разбереш каквото и да е друго, освен собственото желание за власт? Ала ти не казваш нищо и тъй ние, които можем да ти помогнем, не можем да знаем със сигурност. А в тази неувереност има твърде много за губене. Сега стоиш сама. Съвсем сама, освен може би горкия сляп Опосум. Може би това е жестоката логика на мълчанието ти. Ласийн, ако бях избрала този миг насаме да ти съобщя всичко, което знам, може би щяхме да имаме възможност — малка — за победа срещу заобиколилия ни отвсякъде заговор. Върша всичко, което мога. Ала не смея да говоря открито. Не смея да се възползвам от възможността. Срамувам се и толкова съжалявам, императрице моя. И аз те изоставих. И то само защото не съм пропиляла времето си в Архивите. Знам името Джистал. И се страхувам, че нямам силите да му се опра.

Редовете на стражата се разделиха и дадоха път на слабата фигура на Върховен юмрук Ананд, следвана от клатушкащия се, запотен Малик Рел, който си вееше с ветрило и се мръщеше от миризмата на стари тлеещи огньове и изгоряла плът. Бяла кърпа увиваше главата му.

— Поздравления, императрице! Голяма победа! — изрече съветникът.

— Победа? — с равен глас повтори Ласийн. — Няколкостотин пурпурни гвардейци ни идват на гости за по-малко от ден и половината столица е разрушена и изгорена до основи?

— Внушително отблъснато нападение!

— Тръгнаха си, понеже видяха, че тук няма нищо за тях — обади се Хавва.

Ананд поклати глава.

— Трябва да призная, че доброволческото опълчение ги отблъсна.

Звучеше, като че все още е изненадан от това.

— И се извинявам за това, императрице. По-рано не ги бях смятал за достойна за внимание сила. Те нямат формална командна структура или професионален офицерски корпус.

— Обикновена сбирщина — презрително изрече Малик.

— Тълпите са повелителят на военните действия в града — обясни Ананд. — Докарай достатъчно на брой хора от всички посоки и поваляш всеки противник.

— Извинението е прието, Върховен юмрук — рече Ласийн и пресече разправията им. — Тяхната численост?

— Офицерите ми из улиците ги оценяват на десет хиляди души. И нарастват — всеки ден се записват още. Има опашки край щабовете.

— И къде се намират тези прословути щабове, Върховен юмрук? — любезно запита Малик, а кръглото му лице блещукаше.

Ананд млъкна — не желаеше да отговаря — после размисли и заяви откровено:

— В кварталните кръчми.

— Пфу! Тълпа, която ще се изпари при първия звън на желязото. Императрице, такива сили са безполезни. Първият меч не би искал да има нищо общо с такива недисциплинирани аматьори.