Драконите на сломеното слънце [bg]

Но преди всичко господарката Джена бе всепризнат експерт по магически артефакти от Четвъртата епоха.

Палин искаше веднага да отиде при нея, за да я поздрави, но грифонът отново се оплака, че е гладен. И наистина, звярът вече започваше да оглежда алчно кендера, сякаш си представяше колко ли вкусна хапка може да се окаже. Магьосникът обеща съвсем скоро да му изпрати един еленов бут. Това явно напълно го задоволи, понеже седна и започна да се почиства с клюн, доволен, че най-сетне е достигнал целта си.

Палин най-сетне се втурна по петите на Тас, който отдавна се бе впуснал във весело тършуване из развалините. Развълнуваният му глас се чуваше всеки път, щом откриеше някоя нова находка.

По същото време Джена също се разхождаше безцелно. Заинтригувана от поредния тържествуващ вик на кендера, тя приближи, за да разбере какво е открил.

Тас вдигна глава, вгледа се в продължение на няколко дълги мига в магьосницата, след което изкрещя доволно, скочи и се втурна към нея с протегнати ръце.

Джена бързо насочи срещу него изпънати длани. От един от многото пръстени, които носеше, избликна светлина, а кендерът падна по гръб, сякаш току-що се бе блъснал в тухлена стена.

— Не ме доближавай — произнесе безизразно тя.

— Но, Джена! — извика Тас, като потъркваше носа си и хвърляше едно око на пръстените. — Не ме ли позна? Аз съм! Тасълхоф! Тасълхоф Кракундел. Срещнахме се в Палантас по време на Войната на Хаоса. За мен са минали само няколко дни, но предполагам, че за теб са били години, ако се съди по това колко стара изглеждаш сега. Доста по-стара — наблегна. — Тогава се появих в твоя магазин за магически предмети и… — Тас продължи да бърбори ентусиазирано.

Джена не сваляше ръце и продължаваше да го оглежда развеселено — като някаква приятна играчка. Очевидно не вярваше на нито една негова дума.

Доловила хрущенето на нечии стъпки по натрошените камъни, тя рязко се обърна.

— Палин! — усмихна му се магьосницата.

— Джена — отвърна той и се поклони с уважение. — Много се радвам, че намери време да дойдеш.

— Скъпи мой, ако онова, което ми намекна, е вярно, не бих могла да го пропусна и за всички съкровища на Истар. Прости ми, че не се здрависвам с теб, но трябва да държа този кендер на разстояние.