Драконите на сломеното слънце [bg]

— Да, прав си — съгласи се кендерът най-сетне. — Не бих сторил нищо, с което да я разочаровам. С нея сме много добри приятели. Пък и по-късно мога пак да се върна тук. Довиждане, Джена! — Той понечи да протегне ръка, но явно размисли. — И благодаря, че ме омагьоса. Отдавна не ми се беше случвало. Беше великолепно.

— Странно малко създание — отбеляза тя, загледана след него. Тас тичаше презглава надолу по хълма. — Прилича и говори досущ като кендера Тасълхоф Кракундел, когото познавах. Човек почти може да си помисли, че наистина е Тасълхоф.

— Можеш да се обзаложиш, че е — каза Палин.

Джена отмести очи към магьосника.

— О, я стига. — Тя се взря внимателно в него. — В името на всички изгубени богове, май говориш сериозно. Но Тасълхоф Кракундел умря…

— Зная! — рече нетърпеливо Палин. — Преди повече от трийсет години. Там някъде. Съжалявам, Джена — въздъхна той. — Нощта беше дълга. Берил е разбрала за артефакта, който носим. Рицарите на Нерака ни направиха засада. Двамата с кендера едва успяхме да отървем кожите, но соламнийският рицар, който доведе Тас при мен, така и не се спаси. После един от зелените на Берил ни атакува във въздуха. Спасихме се единствено, понеже грифонът ни влетя в бурята.

— Трябва да поспиш — посъветва го тя, като го гледаше загрижено.

— Не мога да спя — отвърна Палин, като потърка зачервените си, пламнали очи. — В главата ми е пълна каша, нямам минута покой. Трябва да поговорим! — прибави, полуобезумяло и отчаяно.

— Точно затова съм тук, приятелю — каза тя. — Но поне трябва да хапнеш нещо. Хайде да отидем до дома ти и да пийнем по чаша вино. Можеш да кажеш здрасти и на жена си, която, по мое мнение, също току-що се завръща от не по-малко изтощително пътуване.

Палин започваше да се успокоява. Той се усмихна отпаднало.

— Както винаги си права. Просто… — Той замълча, като обмисляше какво да каже и как да го каже. — Това е истинският Тасълхоф, Джена. Убеден съм. И е ходил в бъдеще, към което ние не принадлежим, бъдеще, в което великите дракони не съществуват. Бъдеще, в което светът най-после е намерил покой. Донесъл е със себе си устройство, което позволява на притежателя си да пътува във времето.

Джена се втренчи внимателно в него. Виждайки, че говори сериозно, по-сериозно отвсякога, тя присви потъмнелите си очи с припламнал интерес.

— Да — каза най-сетне. — Трябва да поговорим. — Взе ръката му и двамата тръгнаха надолу по склона. — Разкажи ми всичко, Палин.