![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
След тази нощ Колин Фийбър нямаше повече тайни, макар да не знаеше това.
Затова сега, когато започна да й обяснява страховете си, тя прекъсваше от време на време, за да изясни някои моменти. Когато накрая свърши, все още крачейки напред-назад, Кони, която смяташе, че знае толкова много, бе като гръмната. Разбира се, тя нищо не знаеше за „случайните“ смъртни случаи и сега Фийбър, след като безразсъдно изля всичко в стремежа си Кони да разбере неговите страхове, всъщност я накара да се пита дали наистина й се иска да продължава с това. Тя вече бе извършила неща, за които никога не бе предполагала, че ще направи, насърчавана от изгледите за огромните суми, които според Реинър те биха изтръгнали с придобитата от нея информация. Ала сега, ако правилно го бе разбрала, Фийбър се боеше, че ще го убият. Това вече беше нещо съвсем друго.
— Не знам какво да правя — каза той.
— Значи нямаш никаква представа какво става тук? — попита тя.
— Не. Калатис, просто не знам, този човек е способен на всичко.
— Помислих си, че се страхуваш да не би той да е… убит. — Не й се вярваше, че води подобен разговор.
— Не знам, може би, или може просто… да не отговаря.
— Което би означавало…? — Така й се искаше той да спре да се движи из стаята. Приличаше на „нервен“ карикатурен герой, който прави големи крачки, после се завърта на пети и тръгва в обратна посока.
— Не… знам.
На Кони й се щеше да изкрещи. Той каза четири пъти „не знам“ през последните три минути. Тя го погледна. Този човек направо рухваше. Беше пребледнял и имаше капчици пот над горната си устна. Това тя особено ненавиждаше, но в момента не чувстваше ненавист. Чувстваше страх. Неговият страх беше заразен и тя усещаше как той се прокрадва с топли пипала към гърлото й и инфектира собственото й въображение. Но дори сред нарастващото си безпокойство тя ясно съзнаваше, че би могла да се възползва от паниката му. Въпреки тревогата си, тя взе решение да изглежда спокойна и да бъде спокойна. Реши да покаже хладнокръвие и здрав разум. Тя щеше да се превърне в спасителен остров, където той би могъл да се закрепи. Това беше удобен момент, които Кони не би желала да пропусне.
— Слушай — каза тя и сама не знаеше какво ще каже по-нататък — нали никой не знае къде живея аз? Имам предвид някой от ония хора?
Той я погледна втренчено. Поклати глава.
— Добре, иди в моя апартамент и стой там. Ще се опитам да разбера какво става.
— Как ще го направиш?
— Дай ми номерата си за свръзка.
Фийбър се опули отсреща й, но тя виждаше, че размисля. Нима той имаше друга възможност? Ясно му беше, че всичко се сгромолясва. Ами ако погрешно тълкуваше тази ситуация? В такъв случай щеше да направи голяма грешка с разкриването на такива номера. Калатис щеше да го унищожи. Но пък ако подозренията му са оправдани и са го оставили на сухо… или ако се канят да го убият… тогава нямаше какво да губи и дори би могъл да спаси живота си. Но какво ли можеше тя да разбере…?
— Какво ще направиш с тях? — попита той.
— Казваш, че Бъртъл и Шек не ти отговарят. Предполагаш, че са били сред експлозията в яхтклуба. Ами ако грешиш? Ако те също се крият или все още не знаят, че нещо не е в ред?
Фийбър стоеше неподвижно и се мъчеше да навлажни устните си. Не успя. Устата му беше съвсем пресъхнала.
— Тогава е редно самият аз да им се обадя — каза той.
— Не разсъждаваш правилно — рече тя. — Трябва да изчезнеш. Да се спотайваш. Да изчакваш. — Тя просто не можеше да повярва, че казва тези думи. Не изглеждаше много реално, че помага на емоционално безпомощния Колин Фийбър да се изплъзне от убиец.
Пресъхналият език на Фийбър се показа отново за малко и се прибра. Той отиде до дрешника, отвори вратата и извади сакото си. Взе портфейла от вътрешния джоб, измъкна пластмасова картичка и й я подаде.
— Инструкциите са там — каза той. — Това са серия от цифри и се пресмятат различно — в зависимост от датата и от това на кого звъниш. Всичко е обяснено. То е нещо като ония вечни календари. Там е написано.
Тя взе картончето.
— Просто си стой в апартамента — рече тя. — Сега ще се опитам да разгадая това.
Той кимна, но изглеждаше разсеян. Пълният провал, който Рейнър предричаше, че ще му се случи — заради тайните му интриги с Калатис, беше настъпил. Те го зарязаха. Той си изигра ролята, а дори не беше сигурен в какво се е състояла тя. Все още със сакото в ръце, той излезе от кабинета.