Гравитационна дъга [bg]

Скуалидоци не се показва в „Кроненхале“, нито в „Одеон“, изобщо на никое от местата, където през следващите дни на Слотроп ще му хрумне, че може да го търси. В Цюрих изчезванията общо взето са познати. Но Слотроп ще продължава да се връща, за всеки случай. Записката е на испански, той разбира не повече от две-три думи, но няма да я захвърли, може да му се удаде случай да я предаде. А и, откровено казано, анархистката убедителност го предразполага донякъде. Навремето, в Масачузетс, когато Шайс563 е воювал с федералните войски из целия щат, Регулаторите564 на Слотроп от страната на бунтовниците патрулирали из Бъркшър с шапки окичени с клонки бучиниш, за да бъдат различавани от правителствените войници, които забождали парче бяла хартия на техните шапки. Слотропови по онова време не били чак толкова сериозно замесени в хартиения бизнес и широкомащабното унищожение на дървета и все още предпочитали живата зеленина пред мъртвата белота. Впоследствие изгубили или изтъргували преценката, на чия страна са били. А нашият Тайрън бе наследил голяма част от тяхното блажено неведение по темата.

Сега зад него вятърът продухва гробницата на Джамф. Останал почти без пари и очакващ вест от Швайтар, последните няколко нощи Слотроп е лагерувал тук. Прикрит от вятъра, сгушен в две случайно намерени швейцарски одеяла, той дори е могъл да поспи. И то върху Господин Имиполекс. Първата нощ не смееше да задреме, страх го бе, че ще му се яви Джамф с типично германски академичен интелект, очукан от Смъртта и сведен единствено до най-примитивни животински рефлекси, и ще бъде нелепо да призовава безсловесната ухилена злост спотаена в изоставения вътрешен ковчег… чуруликащи гласове около неговия портрет, докато стъпка по стъпка той, То, Потиснатият приближава… чакаймалко изтръгнат от съня, с оголено лице, обърнат към чуждестранните надгробни плочи, какво? какво беше това… назад отново, съвсем близо и отново буден… изправя се, навън и назад, натам, и така почти половината нощ.

Не се явява дух. Като че ли Джамф просто е умрял. На другата сутрин, въпреки празния стомах и хремата, Слотроп отваря очи с усещането, че толкова добре не се е чувствал от месеци. Навярно бе издържал изпитание, не нечие чуждо изпитание, а този път за разнообразие, лично негово.

Градът долу пред погледа му, сега окъпан от еднопосочна светлина, е некропол от църковни шпилове и ветропоказатели, бели вътрешни крепостни кули, тромави здания с мансардни покриви и хиляди блестящи прозорци. Тази сутрин планините са прозрачни като лед. По-късно през деня те ще се превърнат в камари набръчкан син атлаз. Езерото е огледално гладко, но отразените в него планини и къщи остават странно замъглени, с изящно очертани и разресани като от дъжд периферии: сън за Атлантида, за Сугентал565. Кукленски селца, обезлюден град от боядисан алабастър… Слотроп клечи тук на студения завой на планинската пътека, трупа и хвърля безцелно снежни топки, може само да допуши последния фас от, доколкото му е известно, последната цигара „лъки страйк“ в цяла Швейцария…