Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— И да не би нападението над Божия горичка да е част от сделката? — попита свещеникът.
Беше ред на храмера да се изправи и разтъпче, първо до парапета, а после обратно до масата.
— Няма да нападнат Божия горичка. Именно това ви задържах да видите. После трябва да го докладвате на Хегемонията.
— Те ще разберат веднага дали прокудените са нападнали — озадачено рече Дюре.
— Да, но няма да разберат защо светът ни е бил пощаден. Вие трябва да отнесете това съобщение. Да им обясните истината.
— По дяволите — каза отец Пол Дюре. — Уморен съм всеки да ме използва за пратеник. Откъде знаете всичко това? За идването на Шрайка? За причината за войната?
— Има пророчества… — започна Сек Хардийн. Дюре удари с юмрук по парапета. Как би могъл да обясни манипулациите на едно създание, което бе в състояние — или поне беше агент на сила, която бе в състояние — да манипулира самото време?
— Ще видите… — отново започна храмерът и сякаш за да подчертае думите му, долетя силен, мек звук, почти като че ли милион скрити хора бяха въздъхнали, а сетне и тихо простенали.
— Мили Боже — възкликна Дюре и погледна на запад, където сякаш слънцето изгряваше от мястото, на което бе залязло преди по-малко от час. Горещ вятър прошумоля сред листата и облъхна лицето му.
Пет разцъфнали и извити навътре гъбовидни облака се издигаха над западния хоризонт и превръщаха нощта в ден, докато накрая изкипяха и изчезнаха. Дюре инстинктивно беше скрил очите си, докато не разбра, че експлозиите бяха толкова далеч, че макар и ярки, колкото местното слънце, нямаше да го ослепят.
Сек Хардийн свали качулката си и горещият вятър разреши дългата му, странно зеленикава коса. Дюре се втренчи в издължените, фини и смътно азиатски черти на мъжа и разбра, че те са изкривени от шок. Шок и неразбиране. Качулката на Хардийн шептеше от комуникационните повиквания и микрокипежа от развълнувани гласове.
— Експлозии на Сиера и Хокаидо — прошепна сам на себе си храмерът. — Ядрени експлозии. От корабите в орбита. Дюре си спомни, че Сиера е континент, затворен за външни хора, на по-малко от осемстотин километра от Светодървото, на което стоеше. Помисли си, че си спомня че Хокаидо е свещеният остров, на който растяха и се подготвяха потенциалните дърволети.
— Нещастни случаи? — попита той, но преди Хардийн да може да му отговори, небето беше разсечено от ярка светлина, когато един или повече тактически лазери, плазмени бомби и ядрени копия дадоха откос от хоризонт до хоризонт, изчезвайки и проблясвайки като прожектори през покрива на световната гора, която представляваше Божия горичка. И там, където минаваха лъчите на ядрените копия, изригваха пламъци.
Дюре се олюля, когато един широк сто метра лъч премина като торнадо през гората на по-малко от километър от Светодървото. Древната гора избухна в пламъци и образува коридор от огън, който се издигна на десет километра в нощното небе. Още един лъч разсече хоризонта. Нов откос от огън и дим се устреми към фалшивите звезди.
— Те обещаха — задъхано изрече Сек Хардийн. — Прокудените братя обещаха!
— Имате нужда от помощ! — извика Дюре. — Помолете Мрежата за незабавна помощ.
Хардийн сграбчи ръката на свещеника и го издърпа към ръба на платформата. Стълбите отново бяха на мястото си. На платформата под тях искреше телепортал.
— Пристигнали са само предните части на флотата на прокудените — надвика храмерът шума на обхванатата в пламъци гора. Пепел и дим изпълваха въздуха, носейки се сред горещи въгленчета. — Но ексцентричната сфера Ще бъде унищожена всяка секунда. Вървете!
— Няма да тръгна без вас — извика йезуитът, сигурен, че гласът му няма да бъде чут сред рева на вятъра и ужасния пукот. Изведнъж, само на няколко километра на изток, се очерта съвършеният син кръг на плазмена експлозия, сви се навътре, а после отново избухна с видими концентрични кръгове на ударна вълна. Дървета с един километър височина се превиваха и пречупваха от първата вълна на взрива, източните им страни избухваха в пламъци, милиони листа се разхвърчаваха наоколо и допълваха почти твърдата стена от останки, устремила се към Светодървото. Зад пламтящия кръг избухна нова плазмена бомба. После трета.
Дюре и храмерът паднаха по стъпалата и бяха отнесени в другия край на долната платформа като листа по тротоар. Хардийн грабна едно горящо стълбче от муирово дърво, хвана Дюре за ръката в желязна хватка и се изправи на крака, насочвайки се към все още искрящия телепортал, подобно на човек, привел се от циклонеи вятър.
Полу в безсъзнание, полусъзнаващ, че го теглят, Дюре успя да се изправи на собствените си крака, точно когато Гласът на Светодървото Сек Хардийн го издърпа до ръба на портала. Дюре се вкопчи в рамката му, прекалено слаб, за да се придвижи през последния метър и погледна покрай телепортатора, за да види нещо, коего никога нямаше да забрави.