Падането на Хиперион

— Като например?

— Например сенешайските емпати на Хеброн. Блатните кентаври на Градина. Цялата екология на Градина беше унищожена, Дюре, за да могат няколко хиляди души заселници да живеят там, където някога са процъфтявали милиони местни форми на живот.

Дюре докосна страната си със свит пръст.

— Това е един от недостатъците на тераформирането.

— Ние не тераформирахме Вихрушка — бързо възрази храмерът, — и все пак юпитерските форми на живот там бяха подложени на ловуване до изчезването им.

— Но никой не е доказал, че зеплените са били разумни — каза Дюре, усещайки неубедителността на собствения си глас.

— Те пееха — отвърна храмерът. — На хиляди километри разстояние в атмосферата те разговаряха помежду си с песни, в които имаше и смисъл, и любов, и печал. И въпреки това бяха подложени на ловуване до унищожаването им, подобно на големите китове на Старата Земя. Дюре скръсти ръце.

— Съгласен съм, извършвани са несправедливости. Но сигурно има по-добър начин да бъдат поправени от това да подкрепите жестоката философия на култа към Шрайка… и да допуснете да продължи тази война.

Качулката на храмера се залюля назад-напред.

— Не. Ако това бяха само човешки несправедливости, биха могли да се намерят и други средства. Но голяма част от болестта… голяма част от лудостта, която доведе до унищожаването и опустошаването на светове… дойде от греховната симбиоза.

— Симбиоза ли?

— На човечеството и Техноцентъра — отвърна Сек Хардийн. Дюре никога не бе чувал храмера да говори с толкова суров глас. — На интелекта на човека и неговата машина. Кой от двата паразитира върху другия? Нито една част от симбионта вече не може да каже. Но това е зло, то е дело на Анти-природата. И още по-лошо, Дюре, това е еволюционна задънена улица.

Йезуитът се изправи Е се приближи до парапета. Погледна навън над потъналия в мрак свят от върхове па дървета, разстлали се като облачен покров в нощта.

— Сигурно има по-добър начин от прибягването до Шрайка и междузвездната война.

— Шрайка е катализатор — отвърна Хардийн. — Той е пречистващ огън, когато гората се е задръстила и е допуснала да заболее от свръхпланиране. Ще настъпят тежки времена, но резултатът ще е нов растеж, нов живот и разцвет на видове… не само навсякъде другаде, но и в обществото на самите хора.

— Тежки времена — унесено повтори Дюре. — И вашето Братство копнее да види как умират милиарди хора, за да се изпълни това… пресяване?

Храмерът стисна юмруци.

— Това няма да стане. Шрайка е предупреждение. Нашите прокудени братя се стремят единствено да установят контрол над Хиперион и Шрайка достатъчно дълго, за да ударят Техноцентъра. Това ще е хирургическа операция… унищожаването на един симбионт и прераждането на човечеството като равностоен партньор в цикъла на живота.

Дюре въздъхна.

— Никой не знае къде се намира Техноцентърът — рече той. — Как могат прокудените да го ударят?

— Ще го сторят — каза Истинският глас на Светодървото, но в гласа му се долавяше по-малко увереност, отколкото допреди това.