Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Акаси кимна и си отбеляза на факстефтера.
— Каква е политическата ситуация? — поинтересува се Гладстоун и разтри очите си.
— Всеобема е в хаос — отвърна Акаси. — Има фракции, но още не са се слели в ефективна опозиция. Сенатът е друга история.
— Фелдщайн ли? — попита Гладстоун, изричайки името на сърдитата сенаторка от света на Бърнард. Оставаха по-малко от четирийсет и два часа преди светът на Бърнард да бъде нападнат от прокудените.
— Фелдщайн, Какинума, Петерс, Сабенсторафем, Ришо… дори Судет Чиър иска оставката ви.
— Ами съпругът й? — Гладстоун имаше предвид сенатор Колчев, най-влиятелната личност в Сената.
— Все още нито дума от сенатор Колчев. Официално или частно. Гладстоун почука с нокътя на палеца си по долната си устна.
— Колко време, според теб, остава на това правителство, преди да ни свалят с вот на недоверие, Седептра?
Акаси, една от най-проницателните политически сътруднички, работили някога за Гладстоун, отвърна на погледа на шефа си.
— Седемдесет и два часа, но от страна на улиците, г. президент. Там са вотовете. Тълпата просто още не знае, че е тълпа. Някой трябва да заплати за това, което става.
Гладстоун разсеяно кимна.
— Седемдесет и два часа — промълви тя. — Повече от достатъчно. — Вдигна поглед и се усмихна. — Това е всичко, Седептра. Почини си малко.
Помощничката кимна, но лицето й изразяваше истинското й мнение за това предложение. Когато вратата се затвори зад нея, в кабинета стана съвсем тихо.
Гладстоун поседя замислена за миг, подпряла брадичка на юмрука си. После каза към стените:
— Установете контакт със съветник Албедо, моля. Двайсет секунди по-късно въздухът от срещуположната страна на широкото бюро на президента се замъгли, заискри и се втвърди. Представителят на Техноцентъра изглеждаше красив както винаги. Късата му сива коса блестеше на светлината, а откритото му, честно лице беше загоряло.
— Г. президент — започна холографската проекция, — Съвещателната комисия и предсказателите на Техноцентъра продължават да предлагат услугите си в това време на огромна…
— Къде е Техноцентърът, Албедо? — прекъсна го Гладстоун. Усмивката на съветника не потрепна.
— Съжалявам, г. президент, какъв беше въпросът?
— Техноцентърът. Къде е?
Добродушното лице на Албедо изрази леко удивление, но не и враждебност, не и видима емоция, освен зашеметена безпомощност.
— Сигурно знаете, г. президент, че политиката на Техноцентъра още от Отделянето е да не разкрива местоположението на… хм… физическите елементи на Техноцентъра. В друг смисъл, Техноцентърът не е никъде, тъй като…
— Тъй като съществувате на инфоравнинните и инфосферни взаимосвързани реалности — с безизразен глас изрецитира Гладстоун. — Да, слушам тези лайна през целия си живот, Албедо. Също и баща ми, и неговият баща преди това. Сега задавам директен въпрос. Къде е Техноцентърът?
Съветникът слисано и със съжаление поклати глава, сякаш някое дете задаваше за хиляден път въпроса: „Защо небето е синьо, татко?“.
— Г. президент, просто не е възможно да отговоря на този въпрос по начин, който да създаде представа в човешките триизмерни координати. В известен смисъл ние… Техноцентърът… съществува в Мрежата и извън нея. Ние плуваме в инфоравнинната реалност, която вие наричате инфосфера, но що се отнася до физическите елементи… това, което предците ви наричаха „хардуер“, смятаме за необходимо да…
— Да го пазите в тайна — довърши Гладстоун. Тя скръсти ръце. — Съзнавате ли, съветник Албедо, че в Хегемонията ще има хора… милиони хора… твърдо убедени, че Техноцентърът… вашата Съвещателна комисия… е предала човечеството?
Албедо направи жест с ръце.
— Това ще бъде нежелателно, г. президент. Нежелателно, но разбираемо.
— Предполагаше се, че вашите предсказания ще бъдат съвсем понятни, съветник. И въпреки това твърде късно ни казахте за унищожението на световете от тази флота на прокудените.
Тъгата, изписала се на красивото лице беше почти убедителна.
— Г. президент, трябва да ви припомня, че Съвещателната комисия ви предупреди, че приемането на Хиперион в Мрежата внася случайна променлива, която дори Комисията не би могла да отчете.
— Но това не е Хиперион! — с повишен глас изръмжа Гладстоун. — Гори Божия горичка. Небесна врата е превърната на сгурия. Mare Infinitum очаква следващия удар! Каква полза от Съвещателната комисия, щом не може да предскаже нашествие от такава величина?
— Ние предсказахме неизбежността на войната с прокудените, г. президент. Предсказахме също огромната опасност от отбраната на Хиперион. Трябва да ми повярвате, че включването на планетата в каквото и да било предсказателно уравнение снижава относителния фактор толкова, че…