Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Сол се затича, запрепъва се по скалите, загубил пътеката, слепешком пресече дъното на долината, без да обръща внимание на болката от удара на коляното му в някакъв нисък камък, пак намери правилната пътека, изтича до основата на Нефритената гробница и я пресрещна, докато тя изплуваше от конуса бликаща светлина.
Жената падна точно, когато Сол стигна подножието на стълбите. Той я подхвана и нежно я положи на земята, а наветият пясък стържеше в гърба му. Приливите на времето ги обгърнаха в невидим въртоп от шемет и deja vu.
— Това си ти — каза тя и вдигна ръка, за да докосне страната на Сол. — Значи е истина. Върнах се.
— Да, Брон — отвърна Сол, като се мъчеше гласът му да звучи спокойно и отметна сплъстените къдри от лицето на Брон Ламиа. Хвана я здраво, сложил ръка на коляното си, подпря главата й и изви гръб, за да я заслони по-добре от вятъра и пясъка. — Всичко е наред, Брон — тихо промълви той, закривайки я, а очите му блестяха от сълзи на разочарование, които не би допуснал да се отронят.
— Всичко е наред. Ти се върна.
Мейна Гладстоун се изкачи по стълбите на пещероподобния Военен салон и излезе в коридора, където дълги ивици плътен перспекс разкриваха гледката от планината Олимп до платото Тарзис. Далече долу валеше и от позицията си, почти на дванайсет клика в небето на Марс, тя виждаше блясъка на светкавиците и завесите от статично електричество, когато бурята се разрази над високите степи.
Помощничката й Седептра Акаси излезе в коридора и мълчаливо застана до президента.
— Все още нищо за Лейт или Севърн? — попита Гладстоун.
— Нищо — отвърна Акаси. Лицето на младата чернокожа жена се осветяваше и от бледата светлина на слънцето, и от играта на светкавиците под тях. — Властите на Техноцентъра казват, че може да става въпрос за повреда на телепортатора.
Гладстоун се усмихна без никаква топлота.
— Да. А можеш ли да си спомниш някой портал да се е повреждал през живота ни, Седептра? Където и да е в Мрежата?
— Не, г. президент.
— Техноцентърът не чувства нужда от хитрост. Очевидно си мислят, че могат да отвлекат когото си поискат без да им се държи сметка. Смятат, че се нуждаем от тях твърде много в затрудненото си положение. И знаеш ли какво, Седептра?
— Какво?
— Те са прави. — Гладстоун поклати глава и се обърна към дългото стълбище, което водеше към Военния салон.
— Остават по-малко от десет минути, преди прокудените да обкръжат Божия горичка. Да слезем и да се присъединим към останалите. Срещата ми със съветник Албедо веднага след това ли е?
— Да, Мейна. Не мисля… Имам предвид, някои от нас мислят, че е прекалено рисковано да им се противопоставяме толкова директно.
Гладстоун спря преди да влезе във Военния салон.
— Защо? — попита тя и този път усмивката й беше искрена. — Смяташ ли, че Техноцентърът ще ме накара да изчезна като Лейт и Севърн?
Акаси понечи да отговори, млъкна и вдигна ръце. Гладстоун докосна рамото на по-младата жена.
— Ако го сторят, Седептра, за мен ще е милост. Но не мисля, че ще го направят. Нещата стигнаха твърде далеч и те си мислят, че отделната личност по никакъв начин не може да промени хода на събитията. — Гладстоун отдпъпна ръката си и усмивката й изчезна. — И може би са прави.
Без да разговарят, двете слязоха при кръга от очакващи ги военни и политици.
— Моментът наближава — рече Истинският глас на Светодървото Сек Хардийн.
Отец Пол Дюре бе изтръгнат от мислите си. През изтеклия час отчаянието и гнева му бяха минали през примирение и бяха стигнали до нещо, сходно с удоволствие при мисълта, че няма никакъв избор, нито пък някакви задължения. Дюре седеше в общително мълчание с водача на Храмерското братство, наблюдаваше залязващото слънце на Божия горичка и появата на безбройни звезди и светлини, които ке бяха звезди.
Дюре се беше чудил на изолирането на храмера от хората му в такъв решителен момент, но това, което знаеше за храмерската теология, му помогна да разбере, че последователите на Муира биха посрещнали този миг на потенциално унищожение в уединение на най-свещените платформи и в най-тайните кътчета на най-свещените им дървета. А откъслечните забележки на Хардайн, скрит в качулката на робата си, накараха Дюре да осъзнае, че Истинският глас е във връзка с другарите си храмери посредством инфотерм или импланти.
И все пак това беше спокоен начин да дочака края на света, седнал високо в най-голямото известно в галактиката дърво, заслушан как шумоли топлият вечерен ветрец сред милиони акри листа, докато гледа блещукането на звездите и профучавалото на двойните луни по кадифеното небе.