Вълчето братство

— Попитахте ли чародея Бинесман за това? — запита го Габорн.

Селинор поклати глава.

— Малко бяха доказателствата за тези мои тревоги. След онази нощ баща ми не проговори повече за заблудата си, макар да ми се струва, че тази негова самозаблуда ръководи всяко негово дело.

— Как? — попита Ерин.

— Той много кротко и последователно се свързваше със своите лордове и започна да укрепва отбраната си, удвояваше и учетворяваше стражата. В това нямаше нищо лошо, защото три дни преди Хостенфест той успя да избие група убийци на Радж Атън. Всъщност поведението на баща ми, разумната му реакция на тази налудничава заблуда ме убеди, че фантазията му може да се окаже нещо добро, че дори и да е изпаднал в самозаблуда, тя може да е от полза. И си признавам, че в един момент дори започнах да си мисля дали пък този знак не е бил истински. Но след това, преди седмица, се случи нещо друго. Баща ми изпадна в неописуем гняв, когато разбра, че има друг претендент за Земен крал. Закрещя и почна да хвърля каквото му попадне. Изпокъса гоблените, събори трона си. Наби слугата, който му донесе вестта. Когато най-сетне се успокои, твърдеше, че е трябвало да се сети, че ще се появят претенденти за трона му. И започна да замисля как да ви дискредитира — по-точно титлата ви. Историите му изглеждаха толкова убедителни, че дори и аз се зачудих дали не сте самозванец. Но баща ми изведнъж стана някак… нестабилен. Заговаряше за нещо, после изведнъж сменяше темата или изреваваше на слугите някаква несвързана заповед. Той… държи се странно.

— Баща ви, изглежда, е обезумял и… опасен — каза Габорн. — Защо не го споделихте с други? Защо чакахте чак досега?

Селинор скръсти ръце и го изгледа твърдо.

— Когато бях десетгодишен, дядо ми полудя. Страдаше от халюцинации. Заради собствената му безопасност, родителите ми го затвориха в една килия под цитаделата. Като дете често го чувах да мърмори и да се смее на глас — по цели нощи, — защото килията му се падаше точно под спалнята ми. По онова време баща ми ми каза, че над семейството ни тегне проклятие. Искаше да осигури на баща си да изживее в удобство последните си дни. Преляхме му метаболизъм през четирима слуги, за да остарее и да умре бързо, като в същото време разпространихме вестта, че дядо ми е починал. Тогава баща ми ме накара да се закълна, ако той самият някой ден прояви същите признаци, да се отнеса с него по същия начин — нито по-добре, нито по-зле. — Селинор въздъхна. — Винаги съм бил лоялен. Дори баща ми да е луд, смея да се надявам, че заслужава състраданието ни.

— Аз също — каза Габорн. Но имаше сериозно основание за тревога. По всичко личеше, че границите на Хиърдън са застрашени от един луд. Беше се надявал да спечели съюзник в лицето на Андърс, както бе успял с кралете Оруин и Лоуикър.

Малко след това Габорн нареди на хората си да яхнат конете и препусна в галоп към Тор Доуан с подновени сили. В ясното утро и по сухите пътища наваксаха доста време. Колоната изтъня — най-бързите коне поведоха, а другите изостанаха на мили назад.