Вълчето братство

Смая се като видя, че всички Посветители от крепостта са излезли на тревата. Масите бяха отрупани с пиене и ядене — готвачите бяха направили десетки баници и всякакви други вкусотии. Онези от Посветителите, които бяха дали мускул, гъвкавост или метаболизъм — и поради това не можеха да се движат лесно — бяха положени в сенките на един огромен дъб сред двора, а всички останали празнуваха.

Слепи мъже и жени танцуваха един до друг и внимаваха да не се настъпят, а неми, глухи и лишени от ум глупци подскачаха като луди.

Мирима спря и ги зяпна слисана.

Наблизо седеше стар слепец, нагъваше баница и отпиваше от бутилка вино. Беше с набръчкано лице и рядка сплъстена коса.

— Защо танцуват? — попита го Мирима. — Хостенфест свърши преди два дни.

Слепият вдигна към нея лице и й протегна бутилката.

— Традиция! Днес се веселим, щото владетелите ни отиват на война!

— Традиция ли? — попита Мирима. — Посветителите винаги ли правят това, когато владетелите тръгнат на война?

— Аха. — Старецът кимна. — Пийни.

— Не, благодаря. — Мирима беше объркана. Никога не беше чувала за такава традиция. От друга страна, през целия й живот Хиърдън никога не беше тръгвал на война. Тя вдигна очи към цитаделата.

Влезеше ли човек в този палат, забравяше за широкия свят — освен ако не умреше или Владетелят, или неговият Посветител. Мирима рядко се беше замисляла как място като това се превръща в един отделен свят, незасегнат от външните дела.

А сега смаяна виждаше, че някои от Посветителите танцуват.

— Това цял ден ли ще продължи?

— Аха — отвърна слепецът. — Чак до битката.

Тя се замисли, после каза:

— Разбирам… Днес, ако вашият Владетел умре, зрението ви ще се върне. Какъв по-добър повод за празнуване!

Слепецът стисна бутилката като тояга и изръмжа:

— Колко си тъпа! Празнуваме, защото днес ние — той се удари по гърдите — тръгваме на бран. Днес моят Владетел, Гроувърман, ще използва моите очи, но аз с радост бих се сражавал редом до него, ако можех.

Изля от виното на земята.

— А с ей това заклинание моля Земята: нека Гроувърман победи, за да може да се бие още един ден! Да живее херцог Гроувърман!

Вдигна бутилката и отпи дълга глътка за здравето на херцога.

Мирима го бе казала, без да мисли. Разбра, че го е обидила.

Край една от стените, по-встрани от веселящите се, видя Йоме, обкръжена от трийсетина селяни, мъже и жени на различна възраст. Държаха се за ръце и бавно обикаляха в кръг, а Йоме им говореше. Зад тях двама музиканти свиреха на флейти и барабани. Мелодията беше древна.

Мирима веднага разбра какво става. Когато един воин търсеше дарове, той отиваше при облекчителя, който държеше при себе си списък на всички, пожелали да станат Посветители. След това облекчителят събираше кандидатите и тъй като беше задължително Посветителите да се предложат драговолно и изцяло, често се налагаше воинът да им говори. Трябваше да обясни на кандидатите какво го е тласнало да поиска даровете им, да им обещае да им служи добре, ако му ги дадат, и да предложи поддръжка за Посветителите и за техните семейства.