Вълчето братство

Дните потръпна, стисна зъби и обърна глава. Но треперенето му подсказа много на Габорн. При Карис ги чакаше опасност, толкова огромна заплаха, че Дни наистина вярваше, че днес ще умре.

Но предпочиташе забвението, вместо да наруши клетвата си за ненамеса в човешките дела.

След малко дойде Ерин Конал. Беше го предупредила, че иска да поговорят насаме, и сега седна до него и каза:

— Ваше величество, имам сведения за заговор срещу вас.

След това му описа накратко замисъла на крал Андърс да осуети претенциите на Габорн за трона.

Габорн се почувства смазан. Трудно му беше да си представи, че Андърс е способен на това. Да му се противопостави друг владетел беше толкова… разточително.

Беше си представял, че хората ще се възрадват, като чуят, че Земята е избрала нов крал. Но ето че от земята сякаш никнеха врагове, като… като тези жълти диви цветчета.

Габорн поговори няколко минути с Ерин, след което тя доведе принц Селинор, за да го запознае със същината на нещата.

Габорн го покани да седне и го разпита.

— Ерин ме предупреди, че баща ви заговорничи срещу мен. Колко сериозен е този заговор според вас? Дали ще тръгне на война срещу мен, или ще прати платени убийци?

Селинор отговори откровено, сякаш самият той беше премислял с тревога тези възможности.

— Не знам… Баща ми никога не е започвал война, нито е пращал убийци срещу някой владетел в Роуфхейвън. Никога не е говорил с мен за такава възможност. Но… напоследък сякаш не е на себе си. Поне през последния месец. Мисля, че той… полудява.

— Защо мислите, че полудява? — попита Габорн.

Селинор се огледа да се увери, че никой не ги подслушва.

— Преди три седмици, докато целият замък спеше, той се промъкна в стаята ми само с една запалена свещ в ръка. Беше гол и се усмихваше блажено, никога не бях виждал такава усмивка на лицето му. Гласът му беше тих и сънен. Той ми обяви, че е видял знак в небесата и знаел със сигурност, че той ще е следващият Земен крал.

— Какъв знак е видял? — попита Ерин.

— Твърдеше, че е видял три звезди да падат от небето, и трите наведнъж, ярки и огнени. После, щом доближили хоризонта, те изведнъж завили и обиколили замъка, като направили огнена корона, която обхванала целия Южен Кроудън.

Габорн се зачуди. В нито една легенда, свързана със земните сили, не се споменаваше за метеори.

— И той е помислил, че това е знак на Земята?

— Да — отвърна Селинор. — Но аз реших, че само му се е привидяло, и му го казах. За доказателство отидох да поговоря с далекогледеца на стените на замъка, както и със стражите, за да убедя баща си, че е сбъркал.

— Те какво казаха? — попита Габорн.

— Стражите в цитаделата на Посветителите не бяха видели нищо, защото в това време обикаляли долу, вътре в цитаделата. Оказа се, че четирима души липсват. Далекогледецът на наблюдателницата беше мъртъв.

— Мъртъв? — попита Ерин. — Как?

— Паднал от кулата. Дали някой го е бутнал, или се е подхлъзнал, или просто е решил да скочи — не знам.