Вълчето братство
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчето братство». Краткое содержание книги:
Радж Атън, владетелят на Индопал, се стреми да постави целия свят на колене, като унищожава безогледно всеки, който застане на пътя му.
Младият принц Габорн Вал Ордън успешно се противопоставя на Вълчия господар Атън. Но докато двамата се подготвят за решителна битка, армиите на един древен и неумолим враг извират от самите недра на Земята.
Час по късно групата на Габорн, с чародея Бинесман и още неколцина лордове, изтътна по пътя Адърфили, към Тор Доуан. „Дворецът“ на Тор Доуан стоеше там, откакто свят се помни. Всъщност не беше никакъв дворец, поне според съвременните разбирания. Беше просто една огромна пурпурна шатра, кацнала посред кръг от грубо издялани бели камъни.
Част от камъните на билото на Тор Доуан бяха забити в земята като стълбове и след толкова векове се показваха над земята като проядени зъби, високи осемдесет стъпки и широки четиридесет. Над изправените камъни бяха поставени други. Те също бяха по осемдесет стъпки и тежаха хиляди тонове.
Никой не знаеше кой е подредил тези камъни, нито кога или защо. Древните сказания наричаха Тор Доуан „Мястото на Бялата кобила“, защото според тях някаква раса великани била построила тези камъни като стобор, в който да държат Звездната кобила, преди тя да избяга и да се превърне в съзвездие.
Разбира се, само гиганти можеха да са поставили камъните в кръг, но дори за великаните от хълмовете като онези, които все още живееха в Инкара, задача като тази щеше да е непосилна.
Но колкото до предназначението им? Определено не бяха построени за да държат гигантски кон. За конските кланове обаче всяко такова струпване на камъни трябваше да е приличало на стобор.
Габорн подозираше, че камъните обозначават гробницата на някой древен крал на планинските гиганти, макар че никой досега не беше изровил костите му.
Конните кланове на Флийдс се събираха за своите ежегодни игри и военни съвети на върха на Тор Доуан от три хиляди години и мястото постепенно се беше превърнало в постоянен стан за тяхната Върховна кралица.
Номадските Конесестри на Флийдс отдавна изпитваха презрение към народи с уседнал начин на живот. По тази причина „дворецът“ на кралицата при Тор Доуан бе огромна шатра, останала издигната между камъните в продължение на трийсет поколения. Покрай река Роуан на запад се бяха разраснали села, осемнайсет укрепления бяха осеяли долината. Но дворцовият павилион си оставаше символичния център на Флийдс.
Габорн изпита облекчение, когато заобиколиха хълмовете по пътя Адърфили и най-сетне видяха грамадния павилион на Червената кралица, кацнал сред каменния кръг. Над входа се издигаха две огромни бронзови статуи на кобили — предните им копита ритаха във въздуха.
Извън каменния кръг бяха издигнали шатрите си стотици кланови вождове, готови да тръгнат на бран. Но четта им беше забележително скромна и Габорн се угрижи. Беше се надявал, че кралица Херин Червената ще му предложи войска, която да продължи с него. Но твърде много мъже и жени бяха загинали в битката срещу Радж Атън, а още повече вече бяха тръгнали на юг, за да си върнат падналия замък Фелс.
Флийдс беше бедна страна и Херин Червената, изглежда, разполагаше с твърде малко бойци, които да му предложи. Беше горда жена и Габорн веднага разбра, че няма войска, от която да се лиши.
Все пак стотици млади воини пришпорваха диво конете си около двореца, защото според легендата всеки воин, който обиколи с коня си седем пъти около големия каменен кръг, без да спира да надува бойния си рог, ще има късмет в битката.
Габорн препусна със знатната си свита нагоре към двореца и чу възклицанията на онези, които не го бяха виждали досега.
Препускащите около пурпурния павилион млади конници дръпнаха юздите и зяпнаха със същото удивление да видят Земния крал.
Много млади жени — копиеносци и стрелци — накараха конете си да се вдигнат на задните си крака и да забият с копита във въздуха в знак, че са готови да отдадат себе си и конете си в служба на Габорн. Но той не посмя да Избере нито една, преди да поговори с кралица Херин Червената.
Габорн, Бинесман, Дните на Габорн и лордовете в свитата му преминаха под статуите на бойните кобили и слязоха от конете; притичаха слуги да отведат уморените животни в кралската конюшня.
Малко неща можеха да накарат Габорн да се почувства толкова нищожен, както преминаването под огромните статуи и високите древни камъни на двореца. Над хълмовете духаше хладен утринен вятър, плющеше в шатрата и издуваше червената коприна. Стражите пред огромния павилион им отвориха път.
Лордовете влязоха в преддверието на павилиона, помещение с осемдесет стъпки висок таван, а един от слугите отиде да извести кралица Херин Червената за пристигането им. Слънцето, греещо през горните пластове коприна, хвърляше пурпурна светлина и дори златните урни покрай стените бяха окъпани в ръждивочервено.
Мнозина от благородниците зяпнаха в няма възхита огромните гоблени на лявата и дясната стени. И двата изобразяваха символа на Флийдс: огромна ритаща във въздуха с предните си копита дореста кобила, от чиито ноздри изригват пламъци. Кобилата беше изобразена на зелено поле и по това поле ясно се открояваше всяко стръкче трева, всяко цветенце и всяка мравчица.