Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
Гребците се стреснаха от енергичния глас на помощника и след минута лодката застана до борда на кораба. Когато стъпи на палубата, Уайлдър се спря за малко; не смееше да продължи по-нататък под суровите и заплашителни погледи на моряците; но присъствието на самия Корсар, който стоеше на кърмата в типичната си внушително-властна поза, го насърчи да продължи след кратко забавяне, което остана незабелязано. Но точно когато отваряше уста, Корсарят му даде знак да мълчи, докато не се уединят в каютата.
— Подозрението на хората ми е пробудено, мистър Арк — подзе Корсарят, щом останаха насаме, наблягайки умишлено на името, което реши да използва. — Подозрението им се засилва, макар че все още не знаят какво да мислят. Маневрите на двата кораба им се виждат непривични и не липсват гласове, които им шепнат неща, неблагоприятни за вашите интереси. Вие сбъркахте, сър, че се върнахте при нас.
— Аз дойдох по заповед на моя началник и под закрилата на бяло знаме.
— Ние не отбираме твърде от тънкостите на законите на тоя свят и може да изтълкуваме погрешно правата ви във вашата нова роля, но ако носите някакво съобщение, предполагам, че то е адресирано до мен.
— Единствено до вас. Но ние не сме сами, капитан Хайдегер.
— Не обръщайте внимание на момчето: ако пожелая, то може да остане глухо.
— Но аз искам да съобщя само на вас предложенията, които нося.
— Родрик е безчувствен като тази мачта — каза Корсарят спокойно, ала решително.
— Тогава ще говоря на ваша отговорност. Командирът на онзи кораб, упълномощен от нашия височайши господар Джордж Втори, ми възложи да ви обърна внимание на следното. Ако предадете този кораб непокътнат, с товара, въоръжението и боеприпасите му, той ще се съгласи да вземе десетима заложници от екипажа ви, избрани по жребий, и един от офицерите ви, а останалите могат или да постъпят на кралска служба, или да отидат където им видят очите и да си намерят по-достоен и не толкова опасен занаят.
— Това се казва царско великодушие! Значи ще трябва да коленича и да целуна палубата пред нозете на тоя, чиито уста са изрекли такива милостиви слова!
— Аз само ви повтарям думите на моя началник — продължи Уайлдър, като се изчерви. — Освен това, що се отнася до самия вас, той обещава да използва влиянието си, за да ви издействува помилване, при условие че напуснете моретата и престанете да се наричате англичанин.
— Последното вече направих, но може ли да зная защо се проявява такава снизходителност към човек, чието име е толкова отдавна отречено от хората?
— Капитан Бигнъл чу колко великодушно сте се отнесли с един негов офицер и с какво внимание приехте дъщерята и вдовицата на двама бивши братя по оръжие. Той признава, че мълвата не е била достатъчно справедлива към вас.
С огромно усилие Корсарят потисна радостта, озарила лицето му, овладя се и продължи с пълно спокойствие и невъзмутимост.
— Значи е бил заблуден, сър? — подзе той отново, като че да насърчи събеседника си да се доизкаже.
— Той е готов да признае това. Като доложи на съответните инстанции за тази всеобща грешка, ще успее да ви издействува обещаната амнистия за миналите ви дела и се надява да ви осигури по-светло бъдеще.
— И само за да му доставя удоволствие, аз трябва да променя така коренно всичките си навици, да напусна стихията, която е станала за мен насъщна като въздуха, който дишам, и, най-важното, да се откажа от прехвалената привилегия да се наричам англичанин.
— Да. Това сведение за силите ни, което можете да прегледате свободно със собствените си очи, ако желаете, ще ви убеди, че всякаква съпротива е безполезна, и, както смята капитанът, ще ви накара да приемете предложенията му.
— А какво е вашето мнение? — попита Корсарят с особено ударение, като протегна ръка да вземе писменото изложение. — Но моля да ме извините — добави той бързо, като забеляза сериозното изражение на събеседника си, — аз се шегувам в момент, когато е нужна сериозност.
Очите на Корсаря пробягаха бързо по листа, спирайки се веднъж-дваж с известен интерес върху някои пасажи, които, изглежда, привлякоха вниманието му.
— Убедихте ли се най-после в превъзходството ни, което вече ви изтъкнах? — попита Уайлдър, когато оня вдигна очи от листа.
— Убедих се.
— А може ли да ви запитам сега какъв е отговорът ви на предложението?
— Първо ми кажете какво ви подсказва сърцето. Защото тук говори и друго сърце.
— Капитан Хайдегер — подзе Уайлдър разпалено, — няма да се опитвам да крия, че ако зависеше само от мен, това послание щеше да бъде формулирано другояче. Но тъй като още пазя дълбоко спомена за вашето великодушие като човек, който не би принудил и враг да извърши нещо безчестно, аз ви приканвам да се съгласите. Прощавайте, но ще ви кажа следното: при неотдавнашното ни общуване аз се убедих, че дори и вие разбирате, че сегашният ви занаят няма да ви донесе нито славата, към която се стремите, нито удовлетворението, за което всички копнеят, и вие добре съзнавате това.