Ловци на мамути

Но Айла не разбираше защо Джондалар страни от нея. Когато се опитваше да разговаря с него, той отговаряше едносрично или се правеше, че спи; когато го прегърнеше през раменете, той беше стегнат и не реагираше. Струваше и се, че вече не я харесва, особено след като си донесе отделни спални кожи, за да не чувствува изгарящия допир на нейното тяло. Отбягваше я дори денем. Уимез, Дануг и той си бяха подредили един кът за обработване на кремък в готварското огнище и Джондалар прекарваше по-голямата част от деня си там — не можеше да работи с Уимез в Лисичето огнище, точно срещу леглото оттатък пътеката, което Айла бе споделила с Ранек.

След известно време, когато тай започна твърде често да отблъсква приятелските и опити да контактува се него, тя съвсем се обърка и разколеба. Отдръпна се от него. Едва тогава той започна да разбира, че увеличаващото се разстояние помежду им е негово дело, но не знаеше как да го преодолее. Колкото и голям опит да имаше с жените, за пръв път му се беше случило да е влюбен. Усещаше, че не му се иска да и каже какво изпитва към нея. Спомняше си как го бяха преследвали младите жени и как му бяха заявявали силните си чувства към него, когато той не изпитваше такива към тях. Тогава това го притесняваше и пораждаше у него желание да се измъкне. Не искаше Айла да изпитва същото към него, затова се въздържаше от всякакви действия!

Ранек знаеше, че те не споделят Удоволствия. Той изживяваше болезнено присъствието на Айла, макар че се стараеше да не го показва. Знаеше кога тя си ляга и кога става от сън, какво яде и с кого разговаря и прекарваше колкото може повече време в Огнището на Мамута. Сред онези, които се събираха там, хуморът на Ранек, понякога насочен към един или друг член на Лъвския бивак, често предизвикваше бурен смях. Той бе изключително внимателен обаче да не засегне Джондалар по никакъв начин, независимо от това, дали Айла бе наблизо или не. Гостът добре разбираше колко умело Ранек си служи с думите, но остроумието не беше сред силните страни на Джондалар. Стегнатото мускулесто тяло на Ранек и безгрижната му самоувереност караха високия, драматично красив мъж да се чувствува като недодялан дебелак.

С напредването на зимата взаимното неразбиране между Джондалар и Айла се задълбочаваше. Джондалар започна да се опасява, че съвсем ще я загуби, че ще му я отнеме тъмнокожият екзотичен и привлекателен мъж. Продължаваше да си внушава, че би трябвало да е справедлив и да я остави сама да направи избора си, че няма никакво право да и поставя изисквания. Но се държеше настрана, защото не искаше да я подтикне към избор, който щеше да и даде възможност да го отблъсне.

Мамутоите сякаш не се притесняваха от лошото време. Имаха много складирана храна и се занимаваха с обикновените си зимни развлечения сред уюта и сигурността, на полувкопаната дълга землянка. По-старите членове на бивака предпочитаха да се събират около готварското огнище, да си пийват горещ чай, да си разказват истории, спомени, клюки и да играят разни хазартни игри с парчета резбован бивник или кост, когато не бяха заети с някакво начинание. По-младите се събираха около Огнището на Мамута, смееха се и се шегуваха, пееха песни и свиреха на музикални инструменти, макар че двете поколения често се смесваха и децата бяха добре дошли навсякъде. Това беше сезонът за отмора; времето, през което се правеха и поправяха сечива и оръжия, кухненски съдове и бижута; когато се плетяха кошници и рогозки, когато се резбоваха бивници, кости и рога; когато се приготвяха каиши, въжета, шнурове и мрежи; когато се шиеше и се украсяваше облекло.