Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Ето го. — каза Никола и заора с греблото по дъното, за да забави лодката. — Оттук нататък сме пеша.
Мадлин се хвана за каменния ръб на пасажа и му помогна да приближи лодката до него.
— Мога да изимитирам задоволство, но смятам да го оставя за момента, когато се сблъскаме с нещо наистина ужасно.
— Значи няма да чакаш много, — отвърна й Никола. И той не очакваше с нетърпение тази част от пътешествието. — Това е Големият Канал. Не е дрениран от шестстотин години.
Мадлин измърмори нещо на себе си, но се въздържа от коментар.
Никола привърза лодката към един от металните пръстени, забити в камъка точно за тази цел и се качи на пасажа, за да огледа решетката. Имаше ключалка, за която Префектът на Обществените Работи сигурно притежаваше ключ, но беше ужасно ръждясала. Той извади от торбата касоразбиваческия лост и започна да отделя решетката от камъка в най-слабите й точки.
Както се бяха разбрали преди това, Мадлин не предложи помощта си, но стоеше до него с лампата и сферата и наблюдаваше. Вампирите не можеше да вилнеят в по-новите канали и каналджиите да не ги видят. Но Никола знаеше, че каналджии непрекъснато умират, от падания, от отровни изпарения, които се натрупваха в по-слабо използваните тунели, от внезапно придошла дъждовна вода; ако в последните месеци бяха загинали повече каналджии, това щеше да се отдаде на лош късмет и никой нямаше да си помисли да потърси друга причина.
Решетката се отделяше от камъка на парчета и Никола скоро направи достатъчно широк отвор, за да могат да се промъкнат вътре. Преметна сака през рамо, взе лампата от Мадлин и се промуши през счупения метал. Изчака Мадлин да го последва от другата страна и вдигна лампата, за да освети тунела отпред.
Таванът беше по-нисък, а пасажът по-тесен. Зидарията беше изронена и пропукана, или покрита с пластове тиня и окичена със странно оформени туфи от гъби. Призрачният лишей сред другата растителност хвърляше отблясъци на светлината на лампата.
Мадлин се промуши през отвора след него като притискаше шапката на главата си и държеше здраво сферата под мишница.
— Има ли нещо? — попита я Никола.
Тя вдигна метала до бузата си, за да се увери, след което поклати глава.
— Нищичко. Но наоколо има много тръбопроводи, нали? Може би те я объркват.
— Защо трябва да я объркват? — Никола я улови, че говори за сферата като за живо същество, както говореха повечето магьосници за Великите Заклинания. Зачуди се дали беше усвоила този навик от Мадел.
— Причината е сложна и има нещо общо с естествените науки — откъде да знам? Но тя е толкова лека, че не може да не е направена от нещо друго, освен от мед или бронз или други метали, които не тежат почти нищо. Желязото има магически свойства; може би влиза във взаимодействие със сферата.
— Може би, — каза неохотно. Може би имаше истина в думите й. — Съвсем ще ни подхожда на късмета да сме довлекли това проклето нещо чак тук долу, сигурни, че ще ни защити и тогава да открием, че не работи.
Той впери поглед в тесния пасаж и внимателно тръгна напред.
— Но работеше в другия канал. — отбеляза Мадлин и го последва.
— Сега сме много надълбоко.
Обаче този бе един от най-старите канали под Виен, за който някой знаеше. В миналото таласъмите са били далеч по-зловредни. Ами ако беше пропит са някаква отдавна забравена магическа защита, която да пречи на уреда на Едуар? Ами ако старите кости, които задръстваха сифона бяха попаднали във водата като естествено явление и сега двамата с Мадлин бяха тръгнали в напълно погрешна посока? Ами ако, ами ако, ами ако, помисли Никола, разочарован от себе си. Защо тогава просто не се предадем, по дяволите?
Защото знаеше, че е прав.
— Щеше ли да дойдеш тук долу с мен, ако смяташе, че греша? — попита тай Мадлин от чисто извратено любопитство.
Тя изсумтя възмутена от идиотския въпрос.
— Разбира се, че не. За каква ме мислиш?
На места каналите бяха почти запушени от воняща тиня и когато дълги участъци от пасажите се превръщаха в купчини камънак, трябваше да газят в тинята. Никола беше доволен, че взе и за двама им гумени ботуши до над коляното и че ръкавиците им бяха дебели.
От двете страни излизаха разклонения и Никола използва компас, за да определи първите два завоя, които трябваше да направят, но след това сводовете отгоре станаха още по-напукани и разнебитени и се натъкнаха на множество препречени или затрупани галерии, които не бяха отбелязани на картата. След като погрешка бяха навлезли в един от тези блокирани тунели, Никола спря, изруга и погледна картата.
— Трябва да сме наблизо, почти съвсем наблизо. — измърмори, коленичил на една относително суха скала, докато Мадлин стоеше до него с лампата.