Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— Някъде сме. — каза тя изведнъж — Погледни.
Той вдигна глава. В стената на тунела имаше вдлъбнатина. Никола я беше помислил за частично свличане, но по-близкият оглед му показа, че очертанията бяха прекалено правилни. Той се изправи и видя онова, което беше привлякло вниманието на Мадлин. На стената бяха монтирани вериги, страшно ръждясали, но напълно видими. Той пристъпи по-близо и осъзна, че не са били останки от някакъв способ за вдигане и смъкване на шлюзовете от древна дренажна система; това бяха окови. Огледа наоколо, но всякакви други улики бяха скрити под дългогодишна мръсотия.
— Това е било килия. Прокарали са канала право през нея.
Мадлин вдигна лампата и примижа в посока на отсрещната стена на тунела. И на онази стена имаше вдлъбнатини с правилна форма.
— Обзалагам се, че това е друга килия. И онова. На картата няма ли някакъв стар затвор?
— Не, но… — той се обърна бавно в кръг представяйки си нагледно картата и улиците отгоре. — Намираме се под улица „Дайн“, значи това може да е част от старата лудница. Била е съборена преди двеста години.
Нея вече я нямаше на картите, но там я нямаше и катакомбата, която търсеха.
— Никола, — прошепна внезапно Мадлин.
Той се огледа и видя, че тя е приковала поглед в сферата. Той се приближи и взе лампата, за да може тя да я хване с две ръце.
— Близо, по близо. — Веждите й се свъсиха, след което поклати глава. — Не, утихва, сякаш — сега спря. — Тя вдигна глава и огледа замислено стените наоколо. — Сякаш по съседния тунел мина нещо, което тя не хареса.
Никола кимна на себе си. Това разсейваше всички съмнения относно обсега на действие на сферата.
— Оттук.
Върнаха се обратно до последното разклонение и Никола се поколеба, защото си спомни, че улица „Монд“ вървеше приблизително на от изток на запад и би стигнала до лудницата, ако старата постройка все още е била там, когато е била прокарана далеч по-младата улица, под ъгъл. Беше му трудно да си го представи нагледно и не искаше отново да разглежда картата; каналите вървяха успоредно на улиците, които обслужваха, но той не искаше да си представи тези улици, а тесните едва проходими улички и алеи, които сегашните са заменили.
— Трябва да е тук. Катакомбата трябва да е била зад лудницата.
Той вдигна лампата и огледа слузестата и гъбясала повърхност на стената на тунела.
Мадлин пипна с пръст в ръкавица камъка под колонията от гъби.
— Под тази гадост може да има какви ли не дупки или врати — каза тя замислено — Знаем ли от коя страна на тунела е?
Никола поклати глава. Строителите можеше да са прокарали тунела право през катакомбата така, както го бяха прокарали през килиите под старата лудница.
— Ти провери тази страна, аз ще видя другата.
Никола задържа лампата, понеже в нея беше сферата и макар този тунел да не беше широк, светлината беше недостатъчна и се наложи да търсят основно пипнешком. Бяха изминали опипом може би шест-седем метра, когато ръката на Никола хлътна. Усети как повърхността на стената поддава и разбра, че не беше камък, а прогнило дърво. Опита се да извади ръката си, но усети, че нещо го дърпа за ръкава. Трескаво отмести назад цялата си тежест, защото си помисли, че нещо го е хванало, но ръката му се освободи толкова лесно, че той седна на пасажа. Ръкавът на палтото му беше съдран и докато се изправяше, осъзна, че сигурно се беше закачил в металната рамка, която все още крепеше на мястото й прогнилата дървения. Идиот, помисли си. Но в този момент най-неприемливото нещо щеше да бъде някой вампир да му откъсне крайник.
— Добре ли си? — попита настойчиво Мадлин, докато прекосяваше калта в канала на път към него.
— Да, просто се стреснах.
Той й подаде ръка, за да се качи на пасажа. Поколеба се за миг както държеше облечената й в ръкавица ръка и я гледаше. Ботушите, панталонът и полите на палтото й бяха покрити с неизразима мръсотия и ниско нахлупената шапка и с кърпата увита около носа и устата изглеждаше като осквернител на гробове. Знаеше, че самият той изглежда още по-зле. Каза:
— Ако вампирите се ориентират по миризмата, значи имаме късмет.
— Хм. — Тя измъкна ръката си от неговата и хвана сферата с две ръце. — Отново трепти.
— Значи сме на прав път. — каза Никола и се обърна към вратата. Беше останала голяма част от нея. Беше ниска, само около метър и половина, разпаднала се до състояние на клечки за зъби и поддържана само от ръждясалата метална рамка. Никола разшири дупката, която бе направил без да иска, след което надникнаха от другата страна и видяха тесен тунел, с подгизнали от влагата стени.