Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Берелайн склони изящно глава, след което плавно се извърна към Ранд и просна полите си в толкова дълбок реверанс, че Ранд се притесни да не би да се изсипе от роклята си.
— Милорд Дракон — изрече тя напевно, — моля за милостивото ви позволение да се оттегля.
Ответният поклон на Ранд не беше толкова изискан.
— Имате го, милейди Първа, щом го желаете. — Той й подаде ръка да й помогне да се изправи. — Надявам се, че ще обмислите предложението ми.
— Милорд Дракон, готова съм да ви служа където и както вие пожелаете. — Гласът й отново бе станал меден. Заради Кацуан, сигурно. По лицето й не се четеше и намек за флирт. Само решимост. — Не забравяй Харайн — прошепна тя.
Когато вратата се затвори след Берелайн, Кацуан каза:
— Винаги е приятно да погледаш детските игри, не мислиш ли, Мерана? — Мерана се опули и завъртя глава от Ранд към сивокосата Сестра и обратно. Анура изглеждаше така, сякаш се държеше на краката си само със силата на волята.
Повечето Деви последваха Берелайн, явно решили, че убийства няма да има, но Риалин и още две останаха до вратата, все така забулени. Изглежда, не беше съвпадение, че се падаха точно по една за всяка Айез Седай. Дашива също като че ли реши, че опасността е отминала, облегна се на стената, скръсти ръце и размърда беззвучно устни, загледан в Айез Седай.
Наришма се намръщи въпросително към Ранд, но Ранд само поклати глава. Тази жена съзнателно искаше да го провокира. Въпросът беше защо ще иска да провокира мъж, за когото трябваше да знае, че би могъл да я усмири или да я убие без особено усилие? Луз Терин впрочем му измърмори същото. „Защо? Защо?“ Ранд се качи на подиума, вдигна Драконовия скиптър от трона, седна и зачака да види какво ще стане.
— Твърде натруфено, какво ще кажеш? — каза Кацуан на Анура и огледа стаята. Освен всичкото останало злато, широки ивици златен варак минаваха по стените над огледалата, а близо две стъпки от корнизите представляваха дебели, застъпващи се златни люспи. — Така и не разбрах дали кайриенците, или тайренците прекаляват повече, но и едните, и другите биха могли да посрамят някой ебударец, че и Калайджия дори. Това на подноса да не е чай? Бих пийнала малко, стига да е пресен и горещ, разбира се.
Ранд преля и надигна подноса, очаквайки покварата едва ли не да разяде метала, след което го тласна към трите жени. Мерана беше донесла допълнителни чаши и четири от тях все още стояха неизползвани върху подноса. Той ги напълни, остави чайника и зачака. Подносът се понесе плавно във въздуха, поддържан от сайдин.
Три жени, съвсем различни по външност и със също толкова различни реакции. Анура изгледа подноса така, сякаш беше навита на кълбо усойница, потръпна и отстъпи крачка назад. Мерана вдиша дълбоко и бавно и вдигна една от чашките с трепереща ръка. Да знаеш, че един мъж може да прелива, и да си принудена да го видиш на живо, не беше съвсем едно и също. Кацуан обаче си взе чашата и вдиша от парата с мила усмивка. Нищо не можеше да й подскаже кой точно от тримата мъже е налял чая, но въпреки това тя вдигна очи над чашата си право към Ранд, който бе преметнал небрежно единия си крак през облегалката на трона.
— Това му се вика добро момче — каза тя. Девите се спогледаха смаяни над булата си.
Ранд се разтрепери. Не. Нямаше да й позволи да го провокира. Все едно по каква причина, тя целеше точно това, но нямаше да успее!
— Ще попитам още веднъж — каза той. Странно че гласът му можеше да бъде толкова хладен; отвътре му вреше и кипеше, по-горещо и от най-горещите пламъци на сайдин. — Какво искаш? Отговори или се махай. През вратата или през някой прозорец — както предпочиташ.
Мерана отново понечи да заговори и Кацуан отново я спря, този път с рязък жест, без да откъсва очи от него.
— Теб да видя — отвърна му тя спокойно. — Аз съм Зелена Аджа, не Червена, но съм носила шала по-дълго от всяка жива Сестра и съм се изправяла срещу повече мъже, които са могли да преливат, от всеки четири Червени, взети заедно, ако не и от десет. Не че съм ги търсела нарочно, нали ме разбираш, но изглежда, имам нюх за тях. — Каза го спокойно, като жена, описваща как е ходила на пазар. — Някои се бореха до горчивия си край, ритаха и пищяха дори след като вече бяха заслонени и оковани. Други плачеха и се молеха, злато предлагаха, всичко, душите си дори, само и само да не бъдат отведени в Тар Валон. Други пък плачеха от облекчение, кротки като агънца, благодарни, че най-сетне се е свършило. Светлината ми е свидетелка, всички се разплакват накрая. Нищо не остава накрая от тях, освен едните сълзи.
Зноят, който го изгаряше отвътре, избухна в ярост. Подносът с масивния чайник се понесе през стаята, блъсна се в едно от огледалата с гръмотевичен трясък и отскочи сред дъжд от разтрошено стъкло, чаят от чайника се изплиска, а самият поднос се завъртя по пода и се огъна на две. Всички в залата подскочиха, всички с изключение на Кацуан. Ранд скочи. Стискаше Драконовия скиптър така силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха.