Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
„Да те изгори дано, това си е моето тяло! — изръмжа той наум. — Моето!“ Луз Терин спря тананикането си, изненадан и объркан; а после побягна нанякъде и се скри дълбоко в гънките на мозъка на Ранд.
Мълчанието на Ранд подейства. Берелайн свали писмото и гневът й се уталожи. Малко. Приковала очи в неговите, тя вдиша така дълбоко, че бузите му се сгорещиха.
— Милорд Дракон…
— Знаеш защо — сряза я той. Никак не беше лесно да я гледа само в очите. Странно, но му се дощя Мин да е тук. Много странно, наистина. Точно нейните видения едва ли щяха да му помогнат сега. — Когато си се връщала тази сутрин от онзи кораб на Морския народ, на кея те е причакал някакъв тип с нож.
Берелайн отметна глава с презрение.
— Той не се приближи на повече от три стъпки. Придружаваха ме дузина крилати гвардейци и лично лорд-капитан Гален. — Нурел беше предвождал част от Крилатата гвардия в Думайски кладенци, но като цяло Гален командваше гвардейците й. Тя разполагаше с осемстотин души от тях в града, без да се броят онези, които се бяха завърнали с Нурел. — Очаквате да си подвия опашката заради някакъв уличен обирджия?
— Не се прави на глупава — изръмжа той. — Обирджия? С дузина войници около теб? — На бузите й изби червенина. Разбираше за какво става дума, и още как. Той не й остави възможност за възражения, обяснения и други такива глупости. — Добрайн ми каза, че вече е чул приказки из Двореца, че ти си предала Колавер. Тези, които са я поддържали, може и да не смеят да джафнат срещу мен, но са готови да платят, та някой да ти забие ножа. — Както и на Файле, впрочем, по думите на Добрайн. За нея вече се беше погрижил. — Но няма да получат такава възможност, защото ти ще се върнеш в Майен. Добрайн ще заеме мястото ти тук, докато Елейн не се върне да поеме Слънчевия трон.
Очите й се разшириха опасно. Той се беше зарадвал, когато Берелайн престана да се бои от него, но сега не беше толкова сигурен. Тя тъкмо отвори уста да избухне, но Анура я докосна по рамото и кипежът на Берелайн затихна.
Мерана се беше изпънала на самия ръб на невидимата преграда. Той дори се зачуди дали не я е престъпила — как иначе щеше да реагира така точно на това, което не можеше да чуе? Когато той извърна глава към нея, тя запристъпва назад, докато не опря гръб в стената, без да откъсва очи от него. Ако можеше да съди по лицето й, беше готова още десет години всеки ден да му налива чая, само да може да чуе какво се говори.
— Милорд Дракон — каза с усмивка Берелайн, — все още остава открит въпросът с Ата-ан Миере. — Меден и топъл беше гласът й, а от извивката на устните й и камък щеше да заискри от мисъл за целувки. — Надзорницата на вълните Харайн никак не е доволна, че е оставена да чака на кораба си толкова дълго. Няколко пъти я посетих. Трудностите с тях бих могла да изгладя, но не мисля, че лорд Добрайн би се справил. Убедена съм, че Морският народ е също така съдбовно важен за вас, независимо дали Пророчествата за Дракона споменават за него. Вие сте най-важното звено в техните пророчества, въпреки че те, изглежда, не желаят да обясняват защо и как.
Ранд я зяпна. Защо толкова упорито се бореше да задържи в ръцете си една толкова трудна работа, спечелила й твърде малко благодарности от Кайриенците още преди някои от тях да поискат да я убият? Тя беше владетелка, свикнала да се занимава с други владетели и да посреща пратеничества, а не с улични разбойници и с ножове в тъмното. Пък и никой не би могъл да изпитва особено желание да стои близо до Ранд ал-Тор. Тя беше… е, беше му се предложила… веднъж, но суровата истина беше, че Майен бе малка държавица и Берелайн използваше красотата си така, както някой мъж би използвал меча си, за да запази страната си от по-могъщия си съсед. Съседът бе Тийр. Всъщност точно това бе обяснението. Толкова беше просто.
— Берелайн, не знам какво още бих могъл да направя, за да ти гарантирам Майен, но съм готов да подпиша всякакви… — Цветовете се завихриха толкова силно в главата му, че езикът му се смрази. Луз Терин изграчи: „Жена, която знае къде се крие опасността и не се бои от нея, е съкровище, от което би се отказал само луд.“
— Гаранции. — Тъга погълна ледената топлота и гневът закипя отново, хладен този път. Анура отново дръпна Берелайн за ръкава, но сега тя не й обърна внимание. — Докато аз си седя чинно в Майен с вашите гаранции, други ще ви служат. Те ще искат своята отплата, а службата, която изпълних тук, ще се забрави и ще избледнее, докато техните заслуги ще са ярки и нови. Ако върховният лорд Вейрамон ви предложи Иллиан и ви поиска Майен в замяна, какво ще му кажете? Ако той ви даде Муранди и Алтара, и всичко чак до Аритски океан?