Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Да съжалява беше глупаво. Тя беше договаряла безброй примирия и съюзи, в много от които всъщност бе постигала изцяло намеренията си; на цели три войни беше сложила край и бе предотвратила дузина други още преди да са започнали, заставала беше пред крале, кралици и пълководци и ги беше принуждавала да се вслушат в здравия разум. И въпреки това… Улови се, че си обещава да не изрече и едно оплакване, все едно колко пъти този мъж я беше карал да се прави на слугиня, стига само отнякъде да изскочи Сеонид, или Масури, или Фелдрин, или която и да е. Светлина! Да можеше само да се събуди и да разбере, че всичко преживяно, откакто напусна Салидар, е било само лош сън…
Изненадващо, но Кацуан ги поведе дълбоко в недрата на Двореца, където живееха слугите. И влязоха в стаичката на Бера и Кируна. Тесен прозорец, разположен високо в стената, но на равнището на някакъв двор отвън, пропускаше тънък сноп светлина. Наметала, дисаги и няколко рокли висяха по окачалки на напуканите пожълтели стени. Дървеният под беше изподраскан. В единия ъгъл имаше малка разнебитена масичка, в друг — също толкова паянтов и ожулен умивалник с олющен леген и кана. Мерана изгледа навъсено леглото. Не изглеждаше много по-тясно от онова, което тя самата беше принудена да дели със Сеонид и Масури. Тяхната стая беше по-голяма може би с по една крачка на ширина и дължина, но съвсем не беше предназначена за три жени. Койрен и останалите, които все още ги държаха в айилските шатри, навярно се чувстваха много по-удобно като пленнички.
Бера и Кируна ги нямаше, но Дайгиан беше тук — светлолика жена със сребърна верижка в дългата черна коса, с кръгъл лунен камък, полюшващ се над челото й. Тъмната й кайриенска рокля беше с четири тънки цветни ивици през корсажа, а по полите си беше пришила бели резки, обозначаващи нейната Аджа. Тя винаги напомняше на Мерана за бъбрива гугутка. Когато влязоха, Дайгиан се изправи.
В стаята имаше само един стол, малко по-височък от трикрако столче и с някаква жалка имитация на облегалка. Кацуан го зае и въздъхна.
— Чай, моля. Две глътки от онова, което ми сипа момчето, и езикът ми щеше да стане по-грапав от подметките на обущата ми.
Сиянието на сайдар моментално обкръжи Дайгиан, макар и бледо, и един очукан калаен чайник се надигна от масичката и потоци на Огън притоплиха водата — междувременно тя отвори една малка, обкована с месинг кутийка с чай.
Мерана седна на леглото и се опита да се съсредоточи. Това, което предстоеше, можеше да се окаже най-важният преговор, които бе водила в живота си. Анура седна до нея.
— Ако се съди по твоето присъствие, Мерана — каза Кацуан, — стигам до извода, че приказките, че това момченце се е покорило на Елайда, са лъжливи. Не ме гледай така изненадано, чедо. Нима си мислиш, че не знам за твоите… връзки? — Последната думичка така я изсумтя, че прозвуча мръсно като войнишка ругатня. — Ами ти, Анура?
— Аз съм тук само да съветвам Берелайн, макар че ако говорим честно, тя пренебрегна съвета ми още когато дойде тук. — Гласът на тарабонката беше изпълнен с увереност. Стискаше обаче пръсти колкото си иска. Така прозрачна нямаше да се справи добре на масата за преговори. — За другото — допълни тя предпазливо — все още не съм взела решение.
— Умно — измърмори Кацуан и се вгледа подчертано в Мерана. — Изглежда, през последните няколко години твърде много Сестри са забравили да използват мозъците си и да залагат на благоразумието. А беше време, когато Айез Седай взимаха решения след спокоен размисъл и винаги с мисълта за благото на Кулата. Спомни си само какво си спечели това момиче Санче за това, че се замеси с ал-Тор, Анура. Приближиш ли се много до огъня, изгаряш лошо.
Мерана вирна брадичка и раздвижи схванатия си врат. Усети се какво прави и се спря. Жената все пак не стоеше чак толкова високо над нея. Не чак толкова. Просто по-високо от всяка друга Сестра.
— Ако мога да попитам… — Твърде неуверено, но по-лошо щеше да е, ако млъкнеше и започнеше отново. — Какви са твоите намерения, Кацуан? — Мъчеше се да възстанови достойнството си. — Очевидно ти си… стояла настрана… досега. Защо си решила да… се обърнеш… към ал-Тор точно в този момент? Ти беше… доста недипломатична… с него.